автор: sradev

Дъх от цигарата ми се
слива
с дъх от кафето ти.

Мислехме нещо свое
търсейки
хармония в самота.

Девет пъти мухи
убих
фен на шуите твои.

Девет пъти чаши
изми
в мантрата моя.

Луна и звезда
изгряха
сред облаци червени.

Слънце и вятър
залязваха
зад хоризонтите.

Мисля, че реда
си
на вселена озъбена.

Мислиш, че аз
съм
енергия димна.

Мистично-магично се
сливаме
в сърцето на коняка.


(версия 2)