автор: erka

...пак е ден като ден,
в този същия град
със познатите хора
точно в шест вечерта.
Точно същите улици
се оглеждат във себе си
под праха и умората
на витрините есенни.
Неизменните гълъби
пак ухажват в алеята
обичайно самотната
и олющена пейка.
Само старият кестен
е прегърнал замислено
безпричинна усмивка
на лице тебеширено
и отронва въздишка
върху всичко познато,
непоръбена още
със боичка от залез...

...и във шест вечерта
вече има причина
този същия град
да изглежда различен...