автор: atom

Дъждът е само тръпнещо усилие
на жадното небе - да те докосне.
Потичам по дактилните си линии
и вливам се в дланта ти кръвоносно,
за да не изревнувам атмосферата,
която сладострастно те обгръща.
През вените, към главната артерия -
в сърцето ти изкапвам се насъщно.
Навън се развилняват гръмотевици
и просят ти от мислите внимание,
а в чувствата ти - аз изцеждам себе си,
така че и душа да не остане.
Превръщам се в сърдечна кондензация...
Обичай небесата и пороите,
а аз ще съм щастлив, че любовта ти е
донякъде поне – поток от моята.