автор: erka

...ще скитам
в тъмната ти половина
край всеки риф,
лежерно слял се с дъното
и някой непредвиден прилив
ненужна на брега ще ме изхвърли.

Ще се препъне слънце в мен.
Ще ме пореже.
Ще прокърви следата ми
по пясъка,
оставила на произвола времето,
в което ще боли
от светлината му...

...докато падна някъде
обезкървена,
останала без сили да се върна
и само белегът солен след мене
ще помни...
...от къде съм тръгнала.