Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 0
Всичко: 440

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАбажурът
раздел: Други ...
автор: filifjonkata

Неделя вечер в края на септември. Към осем извеждам на разходка Рони. По улиците – мъртвило. И пет човека на кръст не срещам. На всичкото отгоре – дълбок мрак. Имам чувството, че съм излязла в един през нощта.
„А бяха времена, когато в осем беше още светло. Като посред бял ден.” „Беше” или „е било”? Това мой спомен отпреди едва няколко седмици ли е или спомен, който някой старец ми е разказвал в детството ми? Все едно, еднакво нереално е. Самият мрак изключва възможността в осем да е светло.
Нищо, поне ги има уличните лампи. И което е най-важното – все още си имат абажури от листак. В абажура от листак светлината оживява. Трепка и шумоли. Там, в светлия кръг на лампата, светът е жив. Жив е като пасаж рибки – искрици, които се стрелкат в тюркоазените морски плитчини. Само след два месеца лампата ще е единствен обитател на пуст остров…
Усещам прилив на обич към листата. Към всяко отделно листо от абажура. Към тревите, между които Рони се провира и души. Обичта се надига в мен като мляко, което е на път да кипне.
Търся в мрака лятото.Още е тук. Оредяло е, но е тук. Като сироп от бъз, който разсеяна домакиня е разредила прекалено много. И все пак вкусът му се долавя…
И щурците още са тук. Тук са, чувам ги, а сякаш вече принадлежат на отминало време. Студът ги заглушава, цензурира ги. Скоро ще бъдат книга забранена и претопена от есента…
Утешавам се с плетките на скрежа и задимените стъкла на бъдещата ми кухня. Със сиропирани сладкиши, с портокалови корички, с облаци от канела, пудра захар и брашно, с мастикс, с индийско орехче, със сладко-люти ухания от Смирна, от Града, от Крит, от Солун… Да, ще ровя в нета за рецепти, с които ще градя наново изгубения Град. В странно време живеем. С помощта на високите технологии бягаме от високите технологии във времена, когато висока технология е бил часовникът с кукувицата в ъгъла на гостната. :) Но това е друга тема. Важното е да намирам начини да топля света; да му измислям цветове и ухания. Вкус.
Крехка утеха. Какво по-вкусно от абажура от листак? Задържам се още малко под него, въпреки, че Рони вече е подушил всички треви наоколо и иска да отмине нататък…


Публикувано от alfa_c на 23.09.2013 @ 08:11:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   filifjonkata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.06.2021 год. / 17:18:06 часа

добави твой текст
"Абажурът" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Абажурът
от zebaitel на 23.09.2013 @ 08:29:30
(Профил | Изпрати бележка)
Важното е да намирам начини да топля света; да му измислям цветове и ухания. Вкус...

И за мен е важно и страхотно ти благодаря, че го каза!!!


Re: Абажурът
от Rodenavlotos на 23.09.2013 @ 08:37:25
(Профил | Изпрати бележка)
Невероятно красива поетична проза! И аз като теб, мила, обожавам, когато има нещо вкусно. Колкото повече сетива се включват, толкова значи е по-богат текстът като внушение. Светът е пълен с вкусове и аромати. Те осмислят живота ни. Как толкова малко хора го разбират. Удоволствие беше да прочета!


Re: Абажурът
от mariposasenelalma на 23.09.2013 @ 17:20:13
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво послание - да намираме начин да топлим света,
въпреки, че е крехка утеха...
Достави ми удоволствие.
Поздрави!


Re: Абажурът
от Marta на 23.09.2013 @ 19:40:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Сутринта го четох, в студеното утро ми остави топло лампено усещане. Като в картина на Ефремов, знаеш -http://www.sexnature.org/images/stories/fruit/31.jpg

Одомашавянето на враждебния свят. Оцветяването му, овкусяването. Много ми е близко - с годините все повече ме провокира студа, зимата, залавям се от тъмни зори в кухнята - като в кухнята на магьосника. Изгубения град...
Миналата година така треперех да не си тръгне лятото. Октомври още се усещаше наоколо, беше заспало под едни тополи наблизо. Като на живот и смърт ми беше да се задържи, да остане - както се оказа, съвсем реално. Отиде си лятото и ...

да отмине нататък.


Re: Абажурът
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 23.09.2013 @ 20:01:36
(Профил | Изпрати бележка)
Дори прозата ти е поезия, Фьонче! Вкусна при това. :)))


Re: Абажурът
от Kanegan на 29.09.2013 @ 16:54:27
(Профил | Изпрати бележка)
И в това амплоа си много стилна и оригинална filifjonkata!Поздрав и много нови творчески идеи!