автор: maistora

„И в тази нощ, на тебе посветена…”
Д. Дебелянов

В небето Господ ръснал е подкваса
и облаците – с къдрав алаброс,
приличат на стригле*, което втасва
на бледата луна под взора кос.

И тихичко в нощта прозирно-бледа
пристъпва есента – като крадец,
предвкусва бъдещата си победа,
на лятото от времето яде…

Ти спиш в леглото топло сам-самичка,
блажено плуваш в сладкия си сън.
До теб да съм наблизо, знам, обичаш.
Наблизо… но… уви, не съм. Не съм…
____________
* – стригле – прясно подквасено (пресечено) мляко