автор: shtura_maimunka

Едно облаче се влачило цял ден из небето. Обикаляло, обикаляло с надеждата да срещне някой - я птица, я някое друго облаче, но не срещнало никого.
Натъжило се, и очите му се напълнили със сълзи. Помъчилo се да ги спре, но те закапали една след друга, сякаш чакали да падне първата и да се търкулнат след нея.
В това време Земята била суха, нямало кой да и даде капка водица. Реките, язовирите и моретата пресъхнали и настанала страшна суша. Цветята и дърветата изсмукали всичката и влага - иначе не можели да живеят, и започвали да съхнат. Ставали грозни и умирали без вода.
Сълзите на облачето стигнали до нея и тя отворила уморени очи. Погледнала към облачето, видяла го колко е тъжно и как от него изтичат милиарди сълзи, падат и попиват в нея.
А цветчетата на цветята и листенцата на дърветата започнали да се разтварят и започнали да се усмихват, защото вече не били жадни. Повдигнали главички към небето и видяли как Слънчо наднича с едно око зад тъжното облаче и се усмихва хитро.
- Защо се смее Слънчо, Мамо? - попитали те Земята.
- Мили мои деца, Слънчо е щастлив, защото вие ще живеете, а когато вие сте живи и красиви, ще съм красива и аз, и хората ще са щастливи, а децата ще играят по зелените полянки с много цветя. Ще скачат в пълноводните реки, ще се къпят в морето. Понякога трябва да се жертваме, заради живота и щастието на нашите близки същества. Не се натъжавайте, вижте от изпаренията, които аз изпратих на небето, колко много пухкави, бели облачета са се народили и малкото облаче вече си има приятелчета.
Повдигнали главички цветенцата и що да видят... Слънчо е изместил малкото облаче и се е усмихнал с най-голямата си усмивка. А облачето даже не забелязало колко цветенца гледат към него, така се било заиграло с останалите палави облачета...