автор: petia_bozhilova

на майка ми

„Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам“
Иван Генов


Не беше мама „сладка и добричка“,
под строга маска спеше любовта ти.
И как ли би могло да е различно
на четири ръце и две заплати
и пет деца-аз, батко, братовчеди-
все „майко“, „лельо“ викащи при нужда?...
Такова време бе, така ни гледа-
в сърце и дом наравно-свои, чужди.

А след това животът ни издуха
като глухарче. Днес си там, самотна,
със стар албум със снимки за разтуха
в дома ни, този обезселен остров.

И всеки път, когато се обадя
от тук, от чужда точка на Европа,
на мама радостта с крило ме гали,
но клъвва с човка майчиният вопъл.

А в гърлото засяда топка жалост
и в ляво ме пробожда като шило,
че твоят труд отишъл е на халост-
дете да гледаш-съд без дъно било...

Но, майко! Щом под мама квачка писка
гъсенце, то се люпи за летене!
Прости ми, че не съм каквото искаш...
Прощавам ти, че си родила...мене.

Мадрид-Стара Загора