На триста километра си от мен -
за някой - малко, а за мене - много.
Не мога да погаля твоя ден,
в нощта ти да заспя не мога.
Ръка протягам - галя тъмнината.
Очи отварям - ти не си до мен.
Случаен звук - пак хлопнала вратата
след вятъра на тъжния ми ден.
На триста километра си от мен.
На картата са няколко сантима.
А всъщност - дни, години в свят студен...
Кога ли ще се стопля?
Някой ден ...