автор: galina

Вградих си сянката в морето,
при рибите, делфините и мидите.
Там, само там
тъй неподправено,
животът в своята първичност свети.
Забравям за коварства и заблуди,
за бавни смърти,
за неистови копнежи.
И няма ме във тоя свят безумен,
щом сянката ми
другаде вградена е.
Напразно жулите ме вихри,
аз съм там
във сините му ласки преродена.
И за да бъде пълно сливането с него,
вградих си сянката в пречистващото му зелено,
и в синьото му неподкупно тайнство,
при рибите, делфините и мидите.
Ще ме прегърне, знам,
ще ме приеме,
защото сянката ми във дълбокото вградена е.

На този свят
остават само думите
и бледи спомени,
сред суета родени.