автор: Kanegan

Танцува есента в позлата,
денят е синкаво смирен,
дърветата прошарили листата,
се къпят в слънчевия ден.

И паяжини литват към небето
белеещо от облачни мечти,
а само птиците в сърцето,
усещат ветровитите шеги.

Донася въздухът вълшебна песен,
със топъл, галещ, тих рефрен,
отнейде пада меден кестен,
разсейва в миг тъгата в мен.

Лястовици с фракове сатенени,
обсъждат своята съдба,
че есента на път подканя ги,
на юг да отлетят с тъга.

А месецът в небето изсветлява,
и тихомълком идва вечерта,
щурците свирят до забрава,
рондино в нощната тъма.