Съмнението ме разяжда,
като червей,
от тези
дето и дървото побеждават.
Люлее се махало
незатихващо -
камбанен звън
от недоверието
неръждясващо…
И мислите не спират
да се лутат ,
а любовта се мъчи да
заспи….
Какво ли има да се случи,
за да повярвам аз,
за да ми вярваш ти?
Боли….
От нищо ме боли….