Гласът ти отново се гали по мен
като разглезен домашен котак.
И думи бродира по гладък сатен
очаквайки жадно заветния знак.
А дните минават на наниз един
самички, на групи, или върволици
и спомени падат във стария скрин,
върти се животът макар и без спици.
Гласът ти чертае по мене бразди,
в които се впива надъхано бремето.
Дали е разруха туй дето гради,
това ще покаже единствено времето.