автор: traveller

Аз нямам сили, да превърна този свят
във някаква излъгала ме днешност
и да прощавам кривите му зъби,
забили се в плътта ми безпощадно.

За него да се грижат други грешници
и други да припяват, че са гладни.
Не ми е нужно светлото на слепите,
дори без светло, знам къде да падна.

Дори без свещи знам, къде да спра,
дори без път познавам всички пропасти.
Когато съм ги падал, съм летял,
прегърнат от перата между костите.

Дори да ме захвърли този свят
и да ме просне, като чужда кожа,
върху едва напъпила липа
аз пак ще я помоля да цъфти
и в нейните нозе ще се положа.