автор: rumpel

Когато в самотните нощи
забравата тегне в ума ти,
когато във празната поща
млад феникс яйцата си мъти,
когато си крал, но без войнство
и мислиш за чужди принцеси,
се чудя, какво ли достойнство
ми трябва, та питам "Къде си?"

Забравата в свилена нишка
обвива сърцето с омая.
След нея не искам за нищо
и никого вече да зная.
След нея не помня адреси,
лица и отминали дати.
Единствен въпросът: "Къде си?"
към теб, незабравен, ме прати.