автор: siqnie

Нощта се спуска в уморените очи на стар рибар,
просветва фара,сбира чайки в мрака.
В уречния час,на мидения плаж,
потънал в морско синьо ти ме чакаш.

Докосвам те с дъха си първо,после с ръка
Обръщаш се,разтърсва се земята,
поглеждаш ме...в небето се стопява мъничка звезда.
В прегръдките ти чувствам аромата.

Говорим с очи,в моите ти...в твоите аз
На пейката до фара,а пред нас морето.
Отпускам се в ръцете ти,горя...
поемам твоя дъх,разкъсва ме страстта...полека.

Загледани в тази красота,до теб и твоята топлина,
минутите защо препускат бясно.?
Ще тръгвам,а не пускам твоята ръка....
и пия пак дъха ти жадно,жадно.

Оставям те на пейката...вървя,
и всяка крачка ме убива бавно.
Къде си ти...къде съм аз сега,
Отивам си,а искам те обратно.

Нощта разпуснала коси от мрак,
заплита бяла пяна над вълните.
Обръщам се,обръщам се на зад,
и с поглед те прегръщам под звездите.