автор: florans

Из цяла Тракия се носеха песните на Орфей. Гласът му се лееше на талази ту из равнината, ту идваше от върхове на Родопа планина.
Хората спираха заслушани, а после сами подемаха песента. Природата не оставаше безучастна към музиката, която пленяваше и въздигаше човешките души.
Боговете бяха създали тази земя с благослов да пее и да ражда плод. Песните възхваляваха земята, водата и звездите. И радостта, и тъгата на този древен народ бе дълбока, идваше от корените и се въздигаше до небето.
Сам опиянен от хармонията, Орфей даряваше с мелодиите си цялата природа. Душата му правеше преходи между световете и въвеждаше младежите от Орфическата школа в тайнството на духа. За да постигнат по-бързо видения за бъдното, посветените използваха рядката билка безсмъртниче, която по-късно щяха да именуват „орфеевото цвете”. Чрез него те стигаха до екстаз, който отваряше сетивата им за виденията. Приличаха на хипнотизирани, но само в дълбоко самовглъбяване улавяха сигналите на безкрая. Да обитават едновременно тук и сега, както и дълбоките корени на миналото и бъдното, да пребивават едновременно в паралелните светове, бе загадка за ума, която в жреческата школа пазеха в пълна тайна. Мистериите, които следваха цикъла на слънцето, бяха свързани както с небесното светило, така и с плодородието, с душите на мъртвите и общуването с други светове.
-Линейното време е илюзия за сетивата. В несъвършенството си ние отделяме един от потоците на времето, абстрахирайки се от другите. Дълбинно преминаваме и през трите пласта – минало, настояще и бъдеще, но те се простират неразделно вплетени един в друг. Ние не можем да уловим всеобхватното, затова сетивата ни го разделят на части. – обясняваше им Орфей устройство на Вселената – Душата не познава смъртта, тя е в изначалието и винаги е в потока на вечността.
Посвещението изискваше пълно отдаване и затова в Школата оставаха само тези, които действително бяха решени да се посветят на Духа.
Себепознанието и напредъкът изискваха концентрация, воля и устременост.
Летните и зимни мистерии бяха основани на цикличността и слънчевите ритми. Всяко същество живее с пулса и диханието на Вселената. Мирозданието се крепи на точен математически модел и организираност на градивните елементи. Цикличността е характеристика на движението и живота. Динамиката, ускорението, времетраенето зависеха изцяло от диханието на Всемира, което е светлинен импулс, носещ заряда на огъня, светлината и любовта – с такива въпроси се занимаваха в Школата.
Откровенията Орфей получаваше свише от духовните си наставници, които го въвеждаха в духа на Абсолюта. Космосът бе проектиран в индивида и затова търсенето започваше със самопознанието. „Бързай единствено към себе си” – бе основен девиз в Орфическата школа. Моделът на съвършенство, който постигаха във висшите светове бе проектиран в самите тях. Най-сложните истини се основаваха на най-простите. Най-висшата наука за хармонията се оказваше кодирана във всяка жива клетка. Ако се обърне пирамидата, човекът се превръщаше в Бог, а боговете приемаха човешки черти. „Каквото горе, това и долу” беше най-изненадващото откритие за младите посветени.