автор: thebigplucky

Понякога ми се иска да е просто секс.
Да не чувствам, че светът се разпада
след всяко настъпващо раздалечаване.
Чувството за безнадеждност на връзката ни
да не ме обзема.
И нещата да предстоят -
не да са като последица от следствен експеримент,
неподвластни на предсказания. Непостоянни.

Светът пак стана неуравновесен.
Мечтите не се сбъдват.
Онези моменти, хубавите,
никога не идват, когато ни трябват.
Закъснелите ни настроения отбягват нормалното.
Обземат ни. Натъжават.
Случва се и да не ги дочакам,
когато прекаля с отдалечаването на действителността.
От много мисли ме обхваща страхът,
че утрото няма да го дочакаме, заедно.
Или че нещата няма да са вече така,
както ги пожелавах в съня си.

А можеше да е просто секс.
Да ме целунеш задъхано
и да затвориш с крак вратата.
Да разкъсаш ризата ми от страст,
или да ме съблазниш аз да го направя.
Да се свлечем отмалели на земята.
Шепотът ти да има смисъл на наситени желания.
Да ме влудява да го направя пак.

Сега полудявам от закъснели пристъпи на щастие.
Дочаках ли го?.. Въобразявам ли си?..
Обърквам фантазии и реалност.
Представите ми за нормалното се сбъркаха тотално.
Затворя ли очи те виждам как вървиш към мен.
Изпълват ме противоречия.
Непреодолимо притегляне.
Каквото ми обещават ръцете ти протегнати -
възможно ли е?

Да беше просто секс…
________________________