Очите ми са пълни с море,
докосват ме на чайките крилата.
В Несебър съм дошла като дете,
остана и в сърцето и в душата.
Обичам всичко в този град,
и изгреви и залези от злато.
Докосвам всеки камък като жив,
докосвам всяка църква древна, но позната
По улиците с лъскав калдъръм
обичам с часове да се разхождам.
Потопена във вятъра солен,
окъпана във топлина и нежност.
На кея лодките потрепват пак,
погалени от морска синя ласка,
в очите ми разплисква се сега
В Несебър стар,аз търся свойто място.
Каква е тази обич свита тук,
каква е тази болка щом си тръгна.
Какво ме дърпа мина ли по моста с гръб,
какво не иска да ме пусне да си тръгна........???