 |    Самонадеяно, с едно отмятане Съвсем нечуто е дошъл септември.
Не е разбивал нощната ключалка.
Цар, не е сритал август по пищяла,
но онзи е износил трийсет ризи,
наметнат със последната в дванайсет,
е тръгнал все нагоре под звездите.
Понякога си мисля, че дори
изобщо никой не си тръгва и не идва,
че името единствено се сменя,
листа на календара се откъсва,
а месеците са дванайсет само,
за да си имам тази занимавка
да ги посрещам и изпращам. Да броя,
като коси да ги отмятам, че да идва
онази със косата за трева,
когато с месеците се застигаме.
Когато с месеците сме едно.
С годините, пространството и дните.
Едно голямо светещо кълбо.
Което да изгрява в очите ви.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Самонадеяно, с едно отмятане" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 02.09.2013 @ 18:41:12
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | забил копита във калта
едвам удържам времето
да не лети
и кръглите луни не броя
а стискам зъби неостанали
слънцата да не заразя.
Конюшня ще строиме тук
нова, на брега на блатото
да вържем времето
да постои
платинена трева да пости
с крокодилени сълзи. |
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Marta на 02.09.2013 @ 19:03:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Добре си се заровил
до брадата
забил копитата в калта...
Как времето да не лети
да не отмята
луната все коса подир
коса
щом прекоси небето
тази вечер...
пореден сноп
угаснала трева
Така опровергаващо далече
изглежда лятото
пустеещо гнездо
До зимната тераса над моравата
конюшна нова трябва за слънца
с които да се връщаме в отдавна
и да препускаме хем ей така |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от mariniki на 02.09.2013 @ 19:59:51
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | какво са датите
от календара - зимни или летни
без надежди и мечти ...
обагрени в сиво само мигове празни
и нищо незначещи...
застигнаха ме мислите и думите ти, Марта...
слънчево да ти е в душата... |
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Marta на 03.09.2013 @ 14:18:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Какво са датите...Седмиците, месеците, годините...Само сезоните ми стават. Все по-удобни - като качествена и стара обувка (според сезона).
И на теб слънчево време отвътре, mariniki! Уютна есен! |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Rodenavlotos на 02.09.2013 @ 21:33:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Оригинално и замислящо. Поздрави! |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от ma_gi на 03.09.2013 @ 09:00:50
(Профил | Изпрати бележка) | Замислих се, наистина ли никой не си тръгва.... може би просто губим сетивата си за заминаващите... и тази с косата - и тя тук...
Поздрави, Марта! |
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Marta на 03.09.2013 @ 14:29:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз си имам с месеците такива заигравка, от години ги посрещам и изпращам - стихотворно официално...Всъщност всичко това си е за наше удобство, за да назовем, за да вкараме в рамка, в календар, да одомашим.
Поздрави, Маги!
...
Така е тих септември
тихо тихо е в първия му ден
изпълнен с медно
жужене нежно
леко шумолене
уханен дъх
пресладък сок на грозде
попило
слънцето
дъжда
живота
на разточителния златен август
Септември е пристигнал
с меко слънце
унили слънчогледи в ръцете
на рамото му спи
дъждовно коте
превърнало се в нощен дъжд
отмило
вкуса на август от представите
первазите
прозорците
принудите
и пеперудените празни приказки
|
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Marta на 03.09.2013 @ 14:29:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз си имам с месеците такива заигравка, от години ги посрещам и изпращам - стихотворно официално...Всъщност всичко това си е за наше удобство, за да назовем, за да вкараме в рамка, в календар, да одомашим.
Поздрави, Маги!
...
Така е тих септември
тихо тихо е в първия му ден
изпълнен с медно
жужене нежно
леко шумолене
уханен дъх
пресладък сок на грозде
попило
слънцето
дъжда
живота
на разточителния златен август
Септември е пристигнал
с меко слънце
унили слънчогледи в ръцете
на рамото му спи
дъждовно коте
превърнало се в нощен дъжд
отмило
вкуса на август от представите
первазите
прозорците
принудите
и пеперудените празни приказки
|
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от mastilo на 03.09.2013 @ 14:07:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Огън и жупел, и заглавието лепне, феникс! |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от mariposasenelalma на 05.09.2013 @ 00:06:43
(Профил | Изпрати бележка) | "Когато с месеците сме едно.
С годините, пространството и дните.
Едно голямо светещо кълбо.
Което да изгрява във очите ви."
Поздравления, Марта!!!
Много ми хареса и " Така е тих септември...! :) |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Filifjonkata (fyon@abv.bg) на 23.09.2013 @ 00:35:28
(Профил | Изпрати бележка) http://fyon2013.wordpress.com | "Когато с месеците сме едно.
С годините, пространството и дните. " Ех, че хубаво!!! Всичките мигове, отминалите, настоящият, в мен, заедно, отминалите създават настоящия и всичко е едно като онзи пратчетов магьосник, в който всички възрасти трепкат едновременно миг преди да умре.
Чудни ги пишеш едни такива, избистряш мои усещания. |
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от Marta на 23.09.2013 @ 19:44:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз съм непоправима. Знам, че ми препоръча, и то така горещо, Пратчет преди един наръч време, и все ще си търся "Вещици в чужбина" - нали от там ми писа да почна, но ето, вървят си годините, а аз още не съм се потопила в света му.
Синдром на придобитото близначество ли се наричаше? ;)) |
]
Re: Самонадеяно, с едно отмятане
от zebaitel на 23.09.2013 @ 08:06:24
(Профил | Изпрати бележка) | | А всъщност е философия!!! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 741
ХуЛитери: 4
Всичко: 745
Онлайн сега:
