автор: meiia

„Бенволио:
Меркуцио, да си вървим оттук!
Горещо е. Гъмжи от Капулети.
Ако се срещнем, ще избухне свада —
във тази жега лесно ври кръвта!”
„Ромео и Жулиета”, У.Шекспир

Ще ни е нужен Шекспиров език
и много фино сребърно душевно сито,
за да затворим истината в този миг.
Но стига сме се хранили със митове!
Останем ли на сцена, ни грози печал.
Излезем ли, ненужно всичко става.
Свадливите очи на страстите разбрал,
едва ли ще поискаш да им се отдаваш.
Едва ли аз, такава, вярвала им бих,
каквито и костюми да си сложат вече.
И не една от тях зад сцената убих.
Меркуцио, да си вървим! И по-далече!
Езикът на телата, жестoвете, те...
след толкова геройства са ми смешни.
Очите, да, очите са последното море,
в което ще потънем, смели грешници.
И в срещата ни там едва ли чака свада.
И в срещата ни там едва ли ври кръвта.
Онези, дето пишат вежди, а очите вадят
са истините, страстите. А любовта..
прибрана шпага е. Меркуцио, къде си?!
Не ни е нужен вече Шекспиров език.
Mълчанието всичките ни истини понесе.
Да ги затворим, закъснели, в този миг.