автор: ma_gi

Днес щъркелите си отиват.
Завъртат ме в предесенни спирали.
Предесенно е трудно да си силен,
в очакване на вихър листопаден,

на скърцащи, изгубили се люлки,
без детска глъч и лято босоного,
на плачещи премръзнали цигулки,
в неясната следа на еднорога,

на стихнала светулкова магия
в мъгливите посърнали дървета,
на стряхата, болезнено открила,
тъгата от размаха на крилете.

Но в силата на мъдрите спирали,
тъгата стихва и умът заспива.
И в този миг, изчезват изненадани,
следите на душевното униние...

...Предесенно почти е знак за мъдрост.
Почти съм мъдра и почти проглеждам -
в очите ми предесенно се сбъдва
кълн лятно семенце във есенна надежда...