автор: kandid

Къщо свидна,звезден кораб,
къщо бяла в планината,
ту политнеш, ту притихнеш
и отпуснеш си крилата.

Ту ридаеш, ту се смееш,
що ли мъчи ти душата?
Тайна пазиш и немееш.

Броди нощем дух тъжовен
по твойте чардаци,
та намирам по ранина
добрите му знаци-

Тук оставил росно цвете,
там медна паничка,
сърцето ми горко плача
кат ранена птичка.

Къщо мила,къщо бяла,
знам,че си вълшебна,
бащината песен чувам,
сал кат те погледна.