автор: dara33

Потънах в океан измислен.
В опити да бъда друга.
/...а все оставах себе си/
Седя пред сивата стена.
От там се зъби спомена.
Прерязва ме, като опасен нож.
Боли. Острието е наточено.
Дори под жълтите петна от време
на снимките откривам твоя лик...
Боли. Недъгави съмнения протягат
нокти да хванат душата опиянена.
В капан.
Мълча от алкохола раздробена.
По дяволите!
Колко струва
една любов до изнемога впримчила
душите,
готова да убива безпощадно?
Алкохол...
Илюзия отвори ми душата.
Прозорец светна в мрака. Намигна ми.
Дори ми загорча.
Не стига, че ме мъчиш, като вещица,
а искаш да ме лъжеш пак...
По дяволите.
Стига вече.
Не искам никакви игри.
Сипете вино. Още вино...
Забрава руйна ми налейте.
И тези стари снимки ги махнете.
Пречат.
Развалят интериора...
Ненужност се оглежда във кристала.
Забрава искам. Без грам от спомена коварен.
До утре. Пак ще бъда чиста.
Забравила дори за исканата чаша.
Сега налейте...тихо.
Моля.
Тихо, че навярно някой спи.