Изхлипа и изля сълзите си
навъсен облак изведнъж,
хей, там,
тактакащо момиче,
изсшляпа в локвичката мъж.
Съсухрени листа отвява
немирник, вятър и едва,
старица
кретайки пристъпя,
дано дочакам пролетта!
И капки леят носталгично
соната тъжна в ла минор.
Мъжът
момичето прегръща
и блесва изведнъж.....простор.
Подтичват дните ни стремглаво,
изнизват се със конски бяг,
а времето
ни черно бяло, защо ли
впримчва ни във впряг?
И рееща се птица горе
кръжи, снишава се, трепти.
Мъжът
момичето целува,
светът пулсиращо тупти.
Сълзи и смях и листопади
о, Боже, този миг лети!
Изплъзва се,
препуска шеметно
и всичко както е преди.