автор: roza1

Тя е още високо.
По нервите стъпва на новия ден.
Няма образ.
С облаци крие на лятото нежния тен.

Тя е още високо.
Подстригва косите на крехка бреза.
Без ръце
сграбчва слънцето-да не вижда студа.

Тя е още високо.
Изправила снага срещу зимата,
стъпва бавно
вместо лост стиска палитрата.

Ани Николова