автор: kandid

Митко, /Димитър Кирков,приятел, съпруг на съученичката ми Ива - писател/.
Сигурно си имаш много лични грижи, за да се интересуваш от моите , но спомените ме "терзаят, изгарят ме и ме душат". Ако не ги споделя поне на хартия ще експлодирам. Знам твърде много неща, които може би ще си отидат с мен.
На времето излезе в Работническо Дело една статия за Иван Тричков, бил началник на лагера в Белене. Аз я прочетох, но не й обърнах внимание, защото знаех, че не се отнася за моето семейство. Изненадах се, когато моите приятели, включително и Ивето, започнаха да ми се обаждат, да ми казват, че ме обичат и уважават и не ги интересува какъв е бил баща ми. Баща ми! Моят идеал,човекът, когото обичам и уважавам най-много на света, който беше и е най-светлият ми пример. Аз познавах добре чичо Иван. Животът му беше трагичен.Едната му дъщеря се самоуби , не издържа на клеветите, другата умря от рак. Синът му, бивш офицер, застана пред паметника на чичо Иван в Белица, който нагаждачите, макар да знаеха истината,бяха решили да разрушат и заяви: Който се доближи до паметника на татко ще го оставя на място. Беличени, които познаваха характера на Джогата /Георги/, пък и повечето обичаха и уважаваха чичо Иван, не допуснаха, а и не посмяха да извършат този вандализъм.
Между впрочем, всяко лято чичо Иван, за да облекчи лагерниците, довеждаше художниците в Белица, даваше им пълна свобода. Те изрисуваха постройките на ТКЗСТ-то. Беше красота, която после се превърна в руина.

Ще ти изпратя една малка статия, написана по това време от татко. Мъчи ме мисълта, че истината потъва и остава клеветата, / може би като историята с поп Кръстьо, ако това е клевета, то тя е чудовищна/.

Вестник ПОГЛЕД
По повод публикуваното
ЗА МОЯТ СЪИМЕННИК
ИВАН ТРИЧКОВ
ЛИЧНАТА ДРАМА НА НАЧАЛНИКА НА ЛАГЕРА НА БЕЛЕНЕ

Когато в печата /в.Работническо дело от 22 март, и „Поглед” от 2 април , започна да се споменава името Иван Тричков , веднага ми се за обаждаха приятели и познати. Питат ме вярно ли е,че съм бил началник на лагера в Белене, за мен ли се отнася написаното от Борис Биков,Иван Паскалев. Дори собствените ми син и дъщеря ми задаваха въпроси.
Недоразумението идва от няколко съвпадения. Първото е в имената и презимената. Но той е Иван Георгиев Тричков, аз съм Иван Ангелов Тричков. И двамата сме полковници от запаса, той – от МВР, аз – от МНО. И двамата сме родени в град Белица. Има и други сходства, за които малцина знаят – бяхме преждевременно уволнени, той през1960г. на 45 годишна възраст, а аз през 1961 г. на 43 години.
В статията”ГЕНОЦИД” /Поглед/, авторът поставя Иван Тричков в компанията на Гогов, Газдов и други надзиратели и биячи,които още всяват ужас у останалите живи лагерници. На друго мнение е Борис Гигов. В Статията си "Огледало за обратно виждане" / Работническо дело/.
Той пиши: „В началото началник на лагера беше полковник Иван Тричков от Белица, Благоевградско. Беше свестен човек и докато беше той, нямаше побоища, макар, че другите началници, използваха неговото отсъствие. Завалеше ли проливен дъжд, веднага изпращаше свръзката си, за да ни прибере. После този "лукс" отпадна. След като го пенсионираха, отидох при него и му казах. „ Гражданино началник, Вие си отивате, но знаете ли мен какво ме очаква. Всички старшини са се наострили....”

Понеже сме израснали заедно , работили сме, борили сме се заедно против фашизма, смятам, че имам право, а и се чувствам задължен да кажа истината за него.
Съименникът ми Иван Тричков беше честен и справедлив човек, готов да помогне на изпадналия в нужда и беда. Прослави се като командир на партизански отряд и като заместник-ръководител на IV оперативна зона.
След 9 септември 1944 беше граничен офицер.
Още в края на петдесетте години Иван Тричков се обяви открито против методите на тоталитарния режим и против сталинизма. Той изпадна в немилост и беше свален от длъжност- командир на граничните войски. За наказание бе изпратен в Белене. Там влиза в разногласие с висшестоящите началници и с министъра на вътрешните работи по въпроса за лагерите и установения режим в тях.

За дързостта си отново изпада в немилост, но моралният тормоз продължи и правеше живота му непоносим. И този силен, като скала човек не издържа. Разболя се тежко. Когато ходех в болницата на свиждане, Иван ми казваше, че не иска повече да живее. Видях как криеше лекарствата, които му даваха сестрите. Умря на 50 години.

/Прилагам факсимиле от оригиналната публикация на татко/

Когато умря чичо Иван, татко в проливен дъжд го закара до Белица в камион, макар, че повече от 15 г. не беше се качвал на кола. Никой друг не посмя.

Между другото баща ми има две смъртни присъди – една преди и друга след 9-ти септември 1944 г., но това е моята история.
В Белица наредиха да се събори и паметника на чичо Владимир Поптомов /моят кръстник/ . В Белица - с 60 души партизани и преобладаващото население ятаци !!!
Владимир Томов Поптомов е български политик от Македония, един от водачите на Българската комунистическа партия и създадената от нея Вътрешната македонска революционна организация (обединена). След 1944 година Поптомов е един от основните противници на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата „културна автономия“ в областта в 1946 - 1948 година.
От 6 август 1949 година е министър на външните работи в 65-тото българско правителство. В следващото 66-то правителство е и подпредседател на Министерския съвет до смъртта си в 1952 г.

Оказа се, че паметникът е върху негова собствена земя. Не, че беличани щяха да посегнат на паметника. Владимир Поптомов е дълбоко тачен и обичан от признателните беличани . В Белица има още един паметник на Васил и Сава Кокарешкови, наши роднини. Много интересно, ако някой си бе позволил да посегне на него. На кратко историята на тези деца.

1943 година!
Легендарният партизански отряд “Никола Парапунов” е закрила и упование на народа от Пиринска Македония.
Предани помощници на отряда са и малките пастирчета Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. Сърдечна дружба свързва двамата братовчеди.
По-големият- Васил е роден на 9 януари 1928 г.Сава - на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил.
И двамата са пастири - пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните, на които предават храна, дрехи, цигари.
На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция. Децата се държат твърдо, не отронват нито звук.
На 7 юли като малолетни са "освободени", но на пътя за Белица са заклани в местността Тръстеник. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранили кучетата с телата им. Не имало фашизъм в България!

Но семейството на чичо Иван се затри – малката му дъщеря се самоуби, голямата почина от рак, жена му,изтезавана в полицията,почина отдавна, а се говори, че синът му не издържал и посегнал на живота си. Аз и дъщеря ми при нужда ще браним паметта на татко,от българските безпаметници,проклинащи "рашките"и"комунягите",но кой ще брани паметта на чичо Иван ?
И понеже човек е готов или принуден да се продаде за паница леща, философи, учени,политици,писатели, артисти, анализатори, продават не знанията си и таланта си, а самите себе си. Собствената си съвест - те ни убеждават, че "живеем в най-добрия, възможен свят" и ако има виновен това е разбира се "Комунизма и комунистите, чогунените глави, които искат равенство и справедливост, изкуфелите старци, които не искат да гладуват и мрат". Какво безумие.
Вие, малкото останали писатели "безсребърници", трябва да обърнете "огледалото и за обратно виждане" и за Освобождението на България от турско робство и за разгрома на нацизма и за цинизма на САЩ ,/арогантността им след притежанието на атомните бомби и прикриването на нацистките престъпници в разрез с междусъюзническите договорености/, за Македония и за причините за трудностите ни след Втората световна война. Кой бомбандира София - извънземни ? и кой спря бомбандировките? Кой е в основата за разделението на Германия и за Берлинската стена и за Студената война. Защо СССР се принуди да поддържа "санитарен коридор". А Труман, а сатанизирането на Сталин и социализма и приравняването им с Хитлер и фашизма, а причината за трагикомичната сегашна действителност.
Мълчанието, мълчанието, какво е мълчанието?

Хотят ли русские войны?
Спросите вы у тишины,
Над ширью пашен и полей,
И у берез, и тополей,
Спросите вы у тех солдат,
Что под березами лежат,
И вам ответят их сыны
Хотят ли русские, хотят ли русские,
Хотят ли русские войны.
Не только за свою страну
Солдаты гибли в ту войну,
А чтобы люди всей земли
Спокойно ночью спать могли.
Спросите тех, кто воевал,
Кто вас на Эльбе обнимал,
Мы этой памяти верны.
Хотят ли русские, хотят ли русские
Хотят ли русские войны?
Да, мы умеем воевать,
Но не хотим, чтобы опять
Солдаты падали в бою
На землю горькую свою.
Спросите вы у матерей,
Спросите у жены моей,
И вы тогда понять должны
Хотят ли русские, хотят ли русские
Хотят ли русские войны.
Поймет и докер, и рыбак,
Поймет рабочий и батрак,

Поймет народ любой страны
Хотят ли русские, хотят ли русские,
Хотят ли русские войны.
Хотят ли русские, хотят ли русские,
Хотят ли русские войны.

С поздрав: Павка

Несъмнено това мое писание е една бъркотия. Що за Автобиография, Моят Жимот, Мозайка от спомени. Ето моя отговор: Човек не може да се разбере без да си обясни събитията, които го съпътстват. Няма биография извън времето. Аз съм на този свят поради победата при Сталинградската битка - Фантасмагория? Не, реален факт. Моят живот е предопределен от битката при Сталин град. Звучи доста претенциозно, но е неоспорим факт. Ако не беше победата при Сталин град, татко щеше да е мъртъв преди да се родя.
Аз съм на този свят благодарение на 9-ти септември 1944 г.- Фантасмагория? Не, реален факт. Татко остана жив след 9-ти септември, благодарение на намесата на Владимир Поптомов, това определи съдбата на цялото ни семейство и моята биография, такава каквато е.
Най-после разбрах напълно смисъла на думите на Левски "Времето е в нас и ние сме във времето". Всичко, което се случва, определя съдбата ни. Времето е в мене и аз съм във времето.