автор: yotovava

Лекувам думички от смисъл,
пришит с губерка и канап,
На някои тестото клисаво
не беше станало на хляб.

А другите – осакатени,
в плета на скришните игри
надзъртат тъй – непроменени,
но някак плахи и добри.

Брадавички от премълчано
и трънчета след тишина
боляха като изгоряло
и се наливаха с вина.

Ех, тези думички – да можех! –
бих увардила от грешки,
И този свят, си мисля, Боже,
добър би бил.
              И по-човешки.