автор: genab

Стопиха се добрите ми надежди.
Младежките илюзии изчезнаха
от слънчеви и лунни пътешествия
на кораба, от мен наречен "Нежност".

Сега прегръщам своя бряг пустинен,
издъхваща от самота-проказа.
Ни чужденец, ни свой намина,
две думи за спасение да каже.

И само вятъра разлиства ноти
през кухото стебло на вдъзрастта ми.
Но може ли крушенеца да стопли
и грак и вой на врани и чакали?

Но ето вдън на хоиризонта мятат
искри три конника във пурпурна позлата...
Мираж ли е от кървавия залез
или сатрапите на оная със косата?!

Сърцето ми в галопа разпрознава
на стреме младостта и любовта до гордостта ми.
С какъв ли иск пристигат трите дами?!
Нали платих им и за живота данък!

А те пленителни, нахално млади,
три внука ми оставиха в награда,
по детски в залез да ме радват -
Димитър, Георги, Александър.