автор: vladun

Чувстваш, аз си отивам от теб.
Чувствам, ти си отиваш от мене.
Стеле залезът пурпурен креп
връз пустинната наша вселена.

И звездите са перлен гердан,
чийто свилен конец се е скъсал -
всеки бисер, от нас разпилян,
звездопадът разсеяно ръси.

Вятър стрелва се - ястреб ранен.
Във душите ни мракът съсирен
напластява се. В нощния плен
любовта като птица умира.

И във себе си всеки стаен -
осъзнава безокия жребий:
всъщност - аз си отивам от мен;
всъщност - ти си отиваш от тебе.