Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 92
ХуЛитери: 1
Всичко: 93

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоньовица-квартал по поръчка
раздел: Разкази
автор: borimirf

Това е кратък разказ за оня квартал в София, Коньовица-дето всички го знаят,досто се страхуват да са в него и където момичетата,пичовете и музиката са истински. Като Rolling Stones, като 60-те години,Като Бжиджит Бардо, абе като Коньовица..

КОНЬОВИЦА - КВАРТАЛ ПО ПОРЪЧКА


Написаното по-долу било цинично. Така ми казаха. И реално. Защото цинизмът днес е реализъм. Ще става дума за "свирки", "думкане", "чукане" и други неща, които се чуват ежедневно. От устата на депутати, висшисти, бачкатори… и жени. Едно мое наблюдение ми показа, че в 80 % от разговорите у нас са вплетени двете теми: да се направи нещо далавера и да се изчука някое ново гадже. Другите 20% от немай къде са свързани с работа и семейство. Обаче работата в смисъл, колко много работим ние, а колко малко плаща оня, шефа. И как толерира други, предимно и основно подлеци.
А в семейството - колко ония, старите са претенциозни. Хем ги гледаме, хем ще препишат къщата на другия син, оня, с оная, от онова село и прочее. Абе, действителна действителност. Много го обичам това "абе".
Признавам, че за да напиша тези редове се повлиях много от Кърт Вонегът. И от Хелър също. Дори и от "Ега ти живота" на оня англичанин с петстотинте плочи. Дето, ако нямаш 500 плочи не говорел с теб.
Дрън-дрън.
Нека той да беше през 60-те и 70-те години в комунистическа държава, та да го питам как се събират и 20 тави от Ролинг Стоунс, през Кис, та до Джими Хендрикс. (Той пък умря рано, та лесно се събира) Та в тия мой писаници ще стане дума и за тези групи. И за ония години. И за много неща. Започвам.Аре старт.

п. п. Имам и една друга идея. Всяка глава от тази книжка да се илюстрира музикално. Как? Така, лесно. Записват се песни и на всяка глава се пуска по едно парче. На първата ще върви най-много според мен Let it be-на класиците.
Пусни я, ти и ще видиш как ще се потопиш в атмосферата на ония години. Започвам.

1.

Ще се опитам да разкажа за някои събития и моменти от последните години на XX век и началото на тоя, които се случиха в един хубав квартал в град, наречен София. Включени са и случки в друг град - хубав, родопски курорт, но пак с действащи лица един от на`ште пичове. София е столица на България и е хубаво да се живее в нея. Oт края на 60-те, та чак до 1989 година тя беше столица на една хубава, спокойна, ленива и комунистическо- диктатурна държава. Хората живееха бавно, затворено и скучно. Е, не всички. Бяхме, обаче в бившия социалистически лагер. И това, което правеха гражданите на квартал Коньовица с лекота, беше да пият, понякога и доста често да се сбиват и най-често да влизат в различни сексуални връзки по между си. А и строяха развития социализъм. Който така и не настъпи. Някой го открадна за себе си.

* * *

Тук се отпива, прави се пауза в разказа и се цитира един от махалата.
Казва се Буги Барабата.
Той много нашумя през 90-те години с групата си Бараби Блус Бенд. Как звучи - "Бенд"! Те бяха една банда от трима пичове, влюбени в блуса и изпяха това:

Улицата, на която съм израснал и живял
се спуска стръмно от затвора
и свършва в мръсния канал.
Има 7-8 кръчми,
дето всичките пари
смело влагаше баща ми,
за да порка до зори.

Става въпрос в тази блус за "Димитър Петков" - булеварда и пазара, дето вярно имаше поне четири кръчми и се пиеше ракия, мастика и коняк "Екстра". Водката и сега не е на мода там.

(Продължаваме за сексуалните връзки на махалата)

А се правеха различни сексуални връзки между людете по една проста причина. Нямаше какво друго да правят. Не можеха да пътуват в чужбина. Нямаха частен бизнес, всичко беше държавно. Работеше се в държавни предприятия и учреждения, заплатата беше фиксирана без оглед бачкаш ли или не. Нямаше звукозаписни студия та да се родят местните Битълси или новите Лед Цепелин. Все пак имаше доста информация, идваща от Запада-особено в София.
Та в този град, в този район, бивша махала Коньовица имаше най-разнородни хора. Там хората с годините се бяха умешали много яко. Бежанци от Македония обитаваха къщи или апартаменти с арменци, евреи и цигани. Старите софиянци, а и всички живееха в къщи на по два етажа, с малки, но доволно разхвърляни дворчета от по 300-400 метра, където винаги имаше място и за един "Москвич" или стара "Варшава". За незнаещите това са марки автомобили, аналога на Кадилаците на Елвис, но в нашите условия.
Всъщност в Коньовица имаше няколко основни оси на движение. Едната беше цялата Пиротска от булевард Христо Ботев до градинката на "Света Тройца". И дори нагоре към Западния Парк и Гевгелииския квартал, където живееха пичове, както казваше Любо. Когато бутаха къщичките около тройката и Трета градска, даваха апартаменти все в Западния Парк.
За движение в Коньовица се използваха, два трамвая, почти винаги безплатно, ако не те хванат - десятката и тройката. Такси рядко се взимаше по финансови причини.
Другата точка беше пазара "Димитър Петков". Там ставаха срещи на барабите, които бяха свили нещо от някъде през нощта и бързаха да се освободят от него. Но за нас легендите си оставаха кръчмите. "Сивия кон", "Трите смока" и още две- три които се знаеха по имената на собствениците-Бай Симо Мастиката, При Петела или при хубавата Ленче (Големите цици).
Хората без да искат, подсъзнателно имат нужда и се събират в сдружения, тайфи, банди, партии, фондации - все едно и също. Има си винаги един неформален лидер, обикновено с три- четири години по-голям. От него се учи много. И ако той сколаса да е висшист, да не пие и да има безброй любовни похождения - пишете нашия Любо. И нашата тайфа. От Коньовица.
За да има повествование, трябва да има на лице три важни неща; действащи лица, място на действието и сюжетна линия-аджеба какво ще действат тия хора. А и място за срещи, секс, лъжи, фукни и видео. (Това беше от един филм.) Това място за нас беше кръчмата "Сивия кон". Във всеки голям наш автор съществува кръчмата като основна арена - Йовков, Елин Пелин, Мърквичка. (Това за знаещите). И нашата тайфа имаше общ живот в нашата махала Коньовица.
А лидера си ни беше Любо.

2. ЛЮБО

(Тук може да се пусне Up Around the Bend на Кридънс за фон.)

В една от ония къщи с малките дворове на ъгъла на бул. "Стамболийски" и ул. "Странджа" живееше Любо. Тази книга фактически е за него. И спомените, които той остави и оставя в автора и другите пичове.
Любо беше нашия сексуален кумир. Големият плюс му беше, че приличаше на Белмондо. И му викахме Борсалино, по филма. В края на 60-те Любо беше в силните години между Ролинг Стоунс и трите пъти до обед. А това, че три пъти прави секс с Марчела си е факт потвърден от Сашо. И то до обед. И то между 9 и 13 часа. И то сериозни пъти (ние си ги наричаме текове). Защото Сашо е бил в другата стая. А е бил в другата стая, защото си е бил в къщи. И е броил колко пъти Любо ще иде да пикае и Марчела-и тя. А тия неща се чуват. Не е могъл да види нищо, защото Любо го бил заключил с влизането у тях, така че Сашо прекарал 5 часа заключен в собствения си дом, в собствената си стая. Заключен, щото Любо изпратил Марчела до Възраждане и пушили по една цигара в градинката срещу автогара Запад (тогава тя беше на Възраждане) и забравил да отключи Сашо. От немай-къде Сашо започнал да чете, та после изкара отличен по история на БКП в Университета. Мисля, че също е бил възбуден и е онанирал веднъж. На Марчела. Но по онова време всички го правехме и никой не си признаваше. И то предимно на нея. Тя си заслужаваше, защото беше копие на Бриджит Бардо от същите години и всички мъже днес между 50 и 65 години знаят за какво става дума. Това, че Любо я притежаваше, като че ли беше естествено, но важно беше как стана така, че да я има . Да я свали, да му стане гадже, бамбина, маце и пр., тоест негово момиче. Любо нямаше някаква особена тайна.
Имаше способи, хватки, "пинизи" но основното е, че беше умен в тоя занаят - жените. Той не криеше разни тайни. "Да покориш една жена душевно е най-голямата временна, макар и малка победа", обичаше да казва.
Дрън-дрън, то си идва от вътре. Който си го може, си го може.
Ето, обаче и някои основни правила на Любо:

Първо правило: да си винаги интересен и знаещ.
Пример: Попадаш в компания на студенти от Университета и говорят за Достоевски. Ти не знаеш и бъкел за тоя. И отклоняваш разговора. Какво правиш обаче на следващия ден? Бегом в библиотеката и взимаш всичко от литературните анализи върху творчеството на Достоевски. Вярно , че за три дни прочиташ 90 страници, обаче по-лесно ли е да се потиш върху "Братя Карамазови" или "Идиот"? Четенето не беше от най-силните ни страни по онова време. Ама заради тия пусти момичета на какви ли не мъки се подлагахме. Дори Симо от "Позитано" беше научил половин стихотворение заради едно момиче - почти два цели куплета. Лошото беше, че и малко фъфлеше завалията, та нищо не му се разбираше.
Второ правило: Любо винаги беше чист. Той въведе сутрешното къпане и закуска в нашата неформална банда.
"Не знаеш, братко, къде ще те срещне ситуацията", казваше. "Сутрин трябва да се намериш наяден, изкъпан с чисти дрехи, щото знае ли човек к`во го чака"
Трето правило: винаги носеше цигари и запалка. Скъпите цигари тогава бяха "Папастратос", и "Кент". Обаче Любо имаше филтровите "Стюардеса". По му вървели така казваше (а си беше истина, че хронично нямахме пари).
И запалка с бензин! Беше си тогава модно да се пуши. А и една цигара ти дава 7-8 минути време. За разговор. Минутите Любо ги беше засичал. И тук идваше основното правило за покоряване на едно момиче. Много говорене. Да я стъписаш, шашнеш и превземаш с изненада. Една жена си иска говорене. И Любо говореше. Всички сме се шашвали как прескача от тема на тема. Като прочетеше нещо ново винаги въртеше сучеше и него вмъкваше. Мешаше Битълсите с папата и бригадирското движение с Че Гевара. За к`во му беше да вкарва Че Гевара в движението не знам. Беше изкарал теорията, че оня бил в Боливия на бригада и направил революция. Те не искали да работят - онези боливийците, но той загинал човека и те го турили на знамето си. И станали бригадири. И пак не работили, обаче имали кумир. Тая легенда показва колко бяхме неинформирани по онова време, дори за комунистическите лидери по света. Абе щом Симо каза, че Битълсите били четирима братя от Лондон. . .
Веднъж Любо изкара дори комунизма десен строй пред една чехкиня на морето - само и само да я думне (т.е. да спи с нея). Често казваше, докато ядеше поредната баничка, "Ей така - гладните да нахраним, загорелите да оправим и жадните да почерпим с по една бира". Дълго време беше студент в икономическия. Три години изкара втори курс,трети- две години, но това не му пречеше да ходи като спасител на морето през лятото. Там научи и перфектен западен език, с който се разбираше идеално с рускини, чехкини и немкини. Езикът вървеше само на морето, съдържаше около сто думи и сто жеста с двете ръце. За среща се казваше класическия монолог, който винаги се разбираше от всички.
"Панимайш, ферщайн, маце, андърстен. Ундер Казиното, в бара в шест, сикс часа тудей, ивнинг, панимайш. Дринк виски с кашу, ферщайн?" Това дълго изречение се придружаваше с недвусмислено почукване по часовника на цифрата шест, като се сочеше казиното. То на него си пишеше БАР и всичко ставаше ясно.
Освен това на Любо принадлежи и теорията на баш любовника, че и мъжът трябва да имат няколко дневен цикъл за почивка. "Защото да си починел, партньорките да си знаели и да не го търсят за секс, а и най-важното да си подреди срещите човек за следващите седмици до следващия цикъл. "
Така било природно справедливо. Може на някои да му се струва изхвърляне, но когато навлязохме в живота, имаше случаи да ти писне от срещи с жени и да ти се иска чисто мъжка компания за риба.
По едно време Любо донесе една китара и това стана новото му увлечение. Историята тръгнала от някакво момче, дето го запознало с Гошо Минчев. Като се запознали и той - Гошо, не Любо, му изсвирил една песен, нашият направо се шашнал. Това станало някъде в Лозенец, дето не го обичахме тоя квартал. А не го обичахме по причина, че Любо беше ял боя там от трима гъзари. Те били гъзари защото имали нови дънки и Любо си стоял най-мирно с едно момиче. И ония го попитали:
- Колко е часът?
И Любо като им казал най-спокойно и с тих глас колко е, те му се били изрепчили "Я си е. . . майката! И станал боя. После се разбра, че не било точно така. Ние си знаехме, че нашия си е драка и се бие, за да се покаже на гаджето. Ония наистина го попитали колко е часа, но Любо им казал: " Абе а си е. . . майките".
Вярно е, че не го биеха често, защото той си беше роден дипломат и любовник. Има такъв тип мъже, още от осемнайсет годишнината си се оформят коцкари. Та Любо има пръст Малкия Митко да научи китарата и после да иде в състава на Лили Иванова. Щото Любо не я научи. Дрънкаше 2- 3 парчета на Кридънс, но и това му стигаше. В ония времена не се искаше да си много задълбочен. Трябваше да си универсален. По се котираше от всичко да разбираш. Явно момичетата харесваха хвърлената на куп приказка. Да потънат в двата кубика думи и да изплуват хванали се за услужливо протегнатата ръка на любимия-в повечето случаи Любо.
Всъщност нашият приятел имаше много принципи за омайване на момичета, но всички не се прилагаха, а и много си интерпретираха в момента. Например лекцията за подаването на ръка, която ни изнесе една вечер в градинката до черквата Св. Никола.

Теория на Любо за трамвая
Пътуваш с момиче в трамвая. И я "сваляш". Спира трамваят, ти слизаш и подаваш ръка на дамата. Обикновено се подава лявата ръка, защото естествено вратата ти остава в ляво. И тук е номерът на нашия човек. Той подава дясната. Момичето слиза и Любо нежно го подхваща през талията с лявата, за да слезе. И уж случайно плъзга ръката си по-надолу. И то, като безименното пръстче е разперено. За да стигне максимално надолу към цепката., дето разделя двете половини на дупето. Абе и по-нагоре да спре, пак е уж случайно. То е цяла акция. И тест. Ако тя реагира по-остро на това опипване (той го нарича обарване) веднага ставаш по-внимателен. И се включва нещо по-интелектуално. Сартър, Камю и прочее. Абе, все имена, прочетени в някои случаен брой на "Литературен фронт".

* * *

В ония години обаче нещото, което издигаше един човек до личност в рамките на столицата, бяха плочите. Плочите бяха това, което те правеше значим в очите на околните. Помня, че имаше едно момче от Лозенец, приятел на Весо Червото. Та това момче идваше няколко съботи поред в махалата и се фукаше с Цепелин II. И уж случайно все ломотеше нещо уж на английски като Юнит фулет, ливинг, ловинг и тям подобни и то така. Уж случайно не казваше китара, а кухарка, не струни, а жици. Така се перчеше, че ти идваше да го праснеш, та да не пита що го биеш.
Още се носят легенди за Миро, дето беше скрил плочата за Гунди и Котков в гащите си, отзад. Не смеел да седне завалията в рейса от Ниш до Калотина, та и колко зор и шубе изкарал, да е пренесе.
В края на 60- те, на родителите на Любо им дадоха апартамент в Западния парк. Празен, но приятелят ни го обзаведе на бързо със стари кушетки и започнахме там да се събираме вече по-отбрани хора. Направихме си тайфа. И започнаха купони. На плочи, цигари и коняк - водката не беше на мода. И момичета в къси поли. Тези момичета приличаха или на Джейн Фонда или на Бриджит Бардо. Те можеха да припяват само припева на "Хей Джуд"-оня дългия с на-на-на, но бяха момичета, дето такива мокри сънища предизвикваха, че и до сега се помнят. И те останаха в спомена. Добре, че не се оженихме за тях. Така те останаха нашите богини. Такива феи никога не трябва да срещаш после в живота, защото да се разруши мит е жестоко.

Между впрочем Любо имаше цяла изградена стройна теория за своите похождения с млади девойки, както се изразяваше сам. Тя беше следната:

Теория на Любо за живота и гаджетата
"Човек активно живее след като навърши 20 години, когато излезе от казармата. Тогава се ходеше две години в казармата. Значи до 60 години човек има 40 години чисто време да ходи/движи, чука, думка жени, девойки и всякакъв хубав свят. Значи, за да не е разпилян мъжът, трябва да си има строго изработена система. Както викаше взводният "до клозета да идеш да пикаш, войника требе под строй да го прави".
Та значи: взимаме тези 40 години и ги раздробяваме на месеци, стават 480 месеца. Дробиш ги на седмици и се получава 1920 седмици. (Колко малко!!!)
Средно трябва да се правят по 2 сексуални срещи на седмица-получава се 3840 пъти (тека, оргазма, чукания и т.н.).
За да има една връзка истинска стойност, Любо беше изчислил - никой не знае как, че му трябват 30 пъти осъществяване на полова близост. Какъв израз - "полова близост". Обичаше ги нашия тия лафове. След трийсетия път се получавало виждаш ли, лека умора в отношенията, привикване и настъпвала скучна сивота. (Скучна самота-еле израз). Сивотата във всеки случай действително едва ли е радостна и весела. Та като се направят 30 контакта, може и за 2- 3 месеца да стане това, трябва да се мине към друг обект. Защото истинските мъже са малко и бог ни е пратил тук на земята да ощастливим много жени. Та тия 30 пъти, като ги разделиш на ония пъти от общата бройка, се получава, че за 40 години един мъж е длъжен да ощастливи 128 добри девойки. Което автоматично прави 3, 2 обекта на година. И трябва да се търсят тези красиви, нежни девойки, за да изживеят красивите мигове на любовта.

Допълнение към теорията
(пак на Любо)
В София живеят над 100 000 хубави жени между 20 и 55 години.
Половината да не те харесват, пак остават 50 000. От тях 30 000 са заети, не се получава или се разминавате във времето. От останалите 20 000 половината те харесват, но не дотам, че да залетят към теб. Остават 10 000. От тях да вземем половината - 5000. Тях обаче, на теб не ти е кеф, да ги търсиш. Е, пак остават 2500, които вече са твоите гаджета. От тях 1000 ще са типажа, дето веднага ще прехвръкне искрата. Пак да ги делим на две поради непредвидени обстоятелства, остават 500. А петстотин, за да ги уважиш ще ти трябват 100 години.
Край на теорията.

Какво беше изчислявал Любо, какво беше смятал, но живота потвърди тази негова теория. Говорил съм със изпечени свалячи, дето достигаха до 120-140 бройки за един 40- годишен активен сексуален живот. И не лъжеха. Бяха все изпечени мъже, дето и граната да хвърлиш по тях, не се отказваха от чуждата девойка.

Случка с Любо № 1
Едно лято, може би на 75-та, Любо се беше цанил за статист. Правеха един филм някъде в пазарджишко и на статистите плащаха по 10 лв. на ден, плюс нощувка и храна. Като се знаеше, че един филм се снимаше поне две години, а един епизод и по 15 дни, добри пари падаха. Нашият беше хубав и доста го снимаха в масовите сцени и то все на преден план. Та чак нашумя. Мислеха по едно време да го правят дубльор на Стефан Данаилов, но той отказа. (Това потвърждава колко сме хубави и скромни всички от Коньовица).
Та една вечер си пие той коняка на ханчето на разклона за Мало Конаре и идва едно момиче отнякъде. Сяда на неговата маса и направо му казва:
"Другарю Г. - тогава беше на другарю - искам да съм с вас тази вечер -така, сексуално. Страшно си падам по вас". Любо зяпва, защото все пак той не е някой известен, но не е и и кой да е, а онази го нарича на име, знае, че е с продукцията и направо го шашва с готовността си. То на тая ситуащия к`во да се отвърне.
Пият двамата по едни малък коняк, вземат салам, хляб и бутилка вино за квартирата и тръгват. Всичко става както си трябва, но интересното е, че Любо със своя богат опит се шашва не от двучасовата акция и изненадващите знания на партньорката, а от един факт и той е следния. След като доста време нежно се любат - все пак това е Любо, нашия сексуален кумир, той за да е на ясно, нежно я попитал, "Мило, ти свърши ли?" На което момичето отвърнало:
"Не-е, аз съм още дивети клас".
Така казала "дивети".
Значи, това нашият не го е очаквал и се опулил вътрешно. А той като се опулваше вътрешно и му идват теории.

Теория на Любо, защо Богинята Кали има осем ръце и как се става педераст (дословен монолог)
"Значи, това момиче от Пазарджик ме светна. Какви ръце имаше, не знам. Като богинята Кали. Направо ми се видеха осем. С едната пипа корема с другата ти гали подкурието, с третата гърба, а с четвъртата се плъзга към дупето. А- ха да ми направи "три до дупка". А и като задейства и с уста, направо не знаех с какво ме докосва и къде. Е, в тоя момент, братко, ако некой искаше да ме отпори отзад, щех да му дам. Така ме отпусна, че си разтворих всички дупки. Ей, пичове да знаете, така се става педераст. Сигурно обратните са били големи ебачи в началото. Направо ви казвам - бех си обърнал резбата и т`ва е.
Извод 1 - Всяка жена в даден един момент е непредвидима и може да те сбърка.
Извод 2 - Много педерасти, преди да станат такива, са били страшни ебачи и дори многото жени са ги разглезили. Омръзнало им е да го правят с жени. Опитали са с мъже. Харесало им е и са продължили. Може и да са прави. Аз, Любо, като направя 500 жени, ще опитам и с мъж".
Край на теорията.










3. Марио
(тук може да се пусне нежно Би Джийс, поне десет минути)

С течение на времето в нашата тайфа се явяваха и си отиваха доста хора. Някой обаче си оставаха със старото приятелство и добрата, протегната ръка. Един от тях беше Марио.
Марио беше доктора. Приличаше на Руси Чанев, артиста от ония времeна във филма "Мера според мера". Прочее той учи за доктор 10 години. Беше приет по случайност, без изпит медицина. А то се случи по следната причина. 1968 година, лятото две дивизии бяха в Чехословакия да потушат тяхната демокрация. За това са изписани стотици страници. След години целият свят го осъди това потушаване. И тези войничета, които бяха там им дадоха възможност да се запишат да следват висше без приемен изпит. Какво излезе от тях после е друг въпрос, но от тогава е оня лаф: "Като знам какъв съм инженер, не смея да ида на доктор".
Марио наистина следва точно 10 години и сега е шеф на една държавна дирекция с персонален автомобил. Това е истина и истинското име се пази в редакцията при издателя на този разказ. Той всъщност не беше лош човек и това, че след 5- 6 години практика се отдаде на администрация говори, че беше по своему умен. Имаше си и изградена теория, когато е работил макар и за малко на кабинет.


Теорията на Марио за лекарската работа
Първо: Лекарската професия е чудесна. Работиш в колектив с добри лекари, които винаги могат да ти помогнат ако се разболееш от нещо, от което не разбираш. И защото не разбираш почти от нищо, направо си е удър в десетката, да имаш цял екип доктори под ръка.
Второ: Има десетки хубави и млади сестри под ръка. Ако си гявол можеш да си "действаш" с различни "обекти" и да си сменяш, колкото си искаш.
Трето: Имаш стол за хранене на обяд, барче с кафе и кола и топъл кабинет с кушетка за зимните месеци.
Най-лошото е следното: има пациенти. Абе, таман си дошъл сутринта премръзнал в седем и половина, в мъгливия декември, cестрата направила кафенце, колегата нов вестник купил и последни клюки научил и какво: някой чука на вратата. За преглед. Абе, нещо го боляло. Ами като става сутрин рано, блъска по трамваите да дойде до поликлиниката - ще го заболи. Всичко ще го заболи.
Абе, човеко, българино, що не си седиш дома?! Стани към единайсе, хапни, пийни кафенце с едно аспиринче и ще ти мине. К`во притесняваш докторите да те преглеждат?! Пък, не дай боже, ако се наложи и инжекция да ти бият. Що ти требва? Знаеш ли как боли? И то отзад… В един от двата гъза. Да не можеш да седнеш.
Основен извод: в една поликлиника за добрата работа и сплотяването на колектива пречат пациентите. Ако ги нямаше, живот щеше да се живее до пенсия.
Както всички ново завършили лекари и Марио беше изпратен по разпределение в провинцията за три години. Беше изпратен в малък, хубав и с по-леки нрави на жителите си гpaд. А причината беше следната: градът беше курортен и лятото много къщи се изпълваха с курортисти. През сезона преминаваха няколко хиляди летовници и нравите бяха по-свободни. Имаше гаджета за "забиване", както и няколко санаториума, спечелили си славата в лечението на безплодие. Носеше се такава легенда за квартала с езерата, че едно лято дошли 200 млади немкини от ГДР да се лекуват от безплодие. Лежали те, къпали се, препичали се на минералният плаж в близост до санаториума. Вечер се разхождали сами или по двойки в близката борова гора или отсядали в ресторанта до езерата и въздишали с нежен трепeт по бъдещите си рожби. И както се казва, бог чул молбите на мнозина. Връщайки се в родното ГДР (Източна Германия - имаше и такава) много от тях родили прекрасни момченца и момиченца. Наши шофьори, които караха до там тирове после казваха, че в Лайпциг - от там бяха девойките, срещали няколко от тях с децата си. И какво чудо - децата били леко мургави като родопчани, с живи игриви очички. И много приличали на оня доктор от София и на един друг, наречен с ясното име Киро Секса. Ама много приличали. Само, че никой и за миг не си помислял нещо за нещата. Те, хората не били такива хора. Единият доктор, другият инженер - абе мани тия мисли и съмнения, дето се въртели в главите на шофьорите. Всичко било от чистия боров въздух.
Прочее Марио беше защитил честа на Коньовица в този град. И до днес още се изучават от подрастващите пичове два случая, достойни за почит на мъжкото приятелство в бойни условия.

Първи случай
Инженер Кирил Г, по-известен като Кирчо или Киро Секса излиза от една квартира до Женска баня. На паркинга до шкодата му се въртят жена му, с майка му и явно се озъртат да го "фанат". Жена му - явно ядосана, с привкус на гняв - все пак по това време той трябва да е на работа в завода на другия край на града. Майка му - притеснена, че нейния пак нещо е сгафил. Кирчо обаче дава назад, казва на Мима (щото бил с нея два часа), че утре "ш`cе видат" при доктора, в кафето на поликлиниката и през задните улички, та у тях. Той винаги имал една ракия миризлива под стълбите за алиби. Гълта две глътки и сяда да гледа телевизия, мач.
Ето, след малко жена му се прибира и от вратата го пита къде му е колата:
- А, дадох я на доктора, че неговата нещо била развалена. Та дори аз трябва да я правя с мойте момчета в завода и да ида да я взема от тях тая вечер.
Жена му май хваща дикиш, но уж случайно като тръгва Киро за Доктора и тя с него.
Звъни той на Марио и още от вратата започва.
- Докторе, абе къде ми е колата, че жената нещо ме ревнува. А я дай и твоята да видим, дето чукала биелата. Абе, ни единият знае какво е биела, ни Марио се сеща кво чука и за к`во да дава колата си, но нали е печен и коньовичар, веднага схваща, че положението е напечено. Трябва да се спасява авер, ятяк по занаята и двамата влизат в гаража на доктора.
- Ти стой тук - казва Киро на жена си и спечелва две минути насаме. Разбрали се двамата за ситуацията: два дни да си разменят колите, заради жената на Киро и за общото дело. Разменят ключове, Секса подкарва колата на доктора и всичко на "шест", обаче Марио като забравил на коя баня е колата, а в града има 7 бани във всички квартали. Тръгнал да ги обикаля вечерта в 10 часа. Като загубил един час и стигнал до втората, се сетил да помисли. И логично се сетил. Киро бил с Мима. "Уважил" Мима между 14 и 16 часа. Мима има две верни приятелки. С едната в същото време бил Косьо от финансовото и той от половите братя. Остава Силва, дето мъжа и е в Коми. Къде живее Силва - срещу Женската баня. Явно там е колата.
Този случай показва, че коньовичари и далеч от родната махала пак са умни. Пък макар и доктори.

Втори случай, доказващ, че Доктор Марио е печен (пуска нещо рокаджийско от Стоунс)
Седял Марио в 23 ч. и гледал телевизия с жена си. Звъннал телефона. Обаждал му се Киро, че бил закъсал с колата на път № 4. Става доктора и тръгва за път № 4.
Трябва да се направи едно пояснение.
В този родопски град в края на кварталите му имало няколко горски пътя направени от дърварите. Там близко, на 1-2 км. от последните къщи те завивали между боровете и имало малки полянки. За да не се засичат познати коли с "чуждо", защото те колите си се знаели в този малък град на кого са, групата на кръшкачите намерила тези горски пътища. Все пак главният инженер на Завода, като изведе една от картонажния цех, звънва на другия инженер, че за един час ще мръдне по път № 5 (най-близкия до завода), та оня - другият инженер, да не заведе в обедната почивка "неговата" от склада по същия път. Да я води на път № 4, но да звънне на доктора в поликлиниката, че и оня да не заведе някоя на тоя номер.
Щото к`во се случи миналия вторник, баш на 8 март, когато пуснаха целият град по-рано от работа? Онова, новото, дето не го приеха да учи за студентка в Пловдив и му трябват 8 месеца трудов стаж по закона, го хваща Щерьо от Енергото и без да се обади на никой, го води на път № 3 към микроязовира. И там, какво да види - още две познати коли. И едната, Волгата на втория секретар на партията в града. Оня нямаше на времето свой кабинет, а и в cградата на Комитета някак неудобно било. Напред- назад в калта, насмитане, форсиране, газ към града, та после една седмица тайни срещи и чертане на нови планове за действие. То, мафията в Италия така тайно не действа.
Та кара нашия до път № 4 и вижда Жигулата на Киро заcеднала в един гьол. Вътре на задната седалка се свила нова личност. Всъщност новата касиерка от Новия завод, дето бяха пили кафе преди два дни. Доктора обаче се прави, че не вижда човека в колата и, че Киро е уж сам.
(Жените обичат и уважават дискретността страшно много. Покажи, че си дискретен и половината си я спечелил)
Та връзват двамата Жигулата, дръпват я и готово.
- Ти ме чакай след 10 мин. на паркинга до "Кристал" казва Киро на Марио и отпрашва за града.
Доктора не знае за какво, но отива. Чака време колкото за един тек в колата и ето го след малко Секса.
- Извинявай братче, гьол не гьол, обаче бях много набрал. Нали е ново, чак свет ми се зави като я карах. А и тя явно се беше навила. К`во да правиш - жени. Дай сега да вържем колите и все едно, че те тегля аз.
Хайде и това правят и се теглят така до дома на Киро. Оня слиза уж да вземе нещо от гаража и Марио го чува да обяснява на жена си:
- Ей, тегля го доктора от дефилето. Закъсал сиромаха след Пазарджик, та до тук. Ей го кое време стана - полунощ. Тия чехи правят слаби Шкодички и т`ва е.
Та това е мъжкото приятелство в ония години, обединено около общият противник - жените. След тригодишното си разпределение Марио се завърна в София, но години след това се носеха приказки за доктора от София, оня с плочите на Битълсите, дето направи няколко красиви спомена в живота на няколко жени в един топъл провинциален град. Жени които сега са вече на 45- 50 години и техните пораснали дъщери едва ли си дават сметка, че и техните майки са били млади и имат доста богат опит, въпреки че сега го дават морално и осъждат рапа и хип- хопа.

* * *
Няколко години след споменатите случки в една софийска кръчма осъмнаха след солидно запиване следните лица.
1. Дипломиран икономист Любомир, Г. с партизански имена Белмондо, Графа, Борсалино
2. Доктор специалист по … има ли значение какви болести в същата болница-Марио С.
3. Инженер специалист по разни механики Стоимен Т. с прякор Големия К.
4. Един музикант, незавършил правист, работещ журналист в младежки вестник, Боби. Б.
5. Още един доктор-Васко Р., добър специалист и скромен човек
6. Ситно Боре - дребен джебчия, куриер в миналото на големите до гаджетата в Банишора.
Кибиците - постоянната клиентела, живеещите в квартала си седели на другите маси. През масата за малко минали и Скобелев, шампиона ни по рали, Буги Барабата, музиканти и други пичове, които пиели по едно и се радвали на нашите приятели.

Срещата станала в известната софийска кръчма "Сивия кон" и тя - срещата започнала с едноседмична подготовка. Първо на Музиканта Боби Б. му откраднали касетофона от колата. И то на "Найчо Цанов", почти пред тях.
Те първо му откраднали колата, но понеже старата жигула след триста метра спряла поради падане на гърне, отваряне на заден капак и грохот от страна на мотора, като стрелба с автомат, айдучетата се задоволили да свият касетофона. Боби се обадил веднага на авери да му търсят нов, пак разбира се, краден. Само, че Ситно Боре, айдучето на махалата, му поискал услуга - три дни болнични за негов авер. Оня бил за коли в Германия, пък в завода не му давали отпуска. Та музикантът тръгнал към доктора Марио да уреди тоя въпрос. Марио тоя път, обаче се задърпал за фалшивия болничен. И то защото през последните два месеца бил дал болнични на половината Коньовица, две трети от които направо фалшиви. Така че, той направил обходен план. Обадил се на Силва - сестрата в детски кабинет, тя да се обади на Мариана, сестрата на доктора от ушния кабинет, та оня да даде болничния. Лично Марио не смеел да говори с ушния по една причина проста. Преди месец си "поискал" от сестрата на ушния, тя си му "дала", както си е редно между колеги обаче оня, ушният разбрал и бил бесен на Марио.
И бил бесен, защото за една година, откакто нашият работел в болницата, бил имал "чиста, младежка дружба" с над осем сестри и една докторка от Детско отделение. Те, макар да се сърдели, че "мръдва" и с други, все пак приемали приятелството му, когато той можел да обърне внимание на една или друга. По тая причина много доктори мразели Марио и той все трябвало да прави такива обстнойни планове. Та когато се разигравала сложната схема за издаване на болничен лист, същия ден се пуснал слух, че има нов икономически директор, който щял да прави ревизия на всички книжа в болницата. Изведнъж всички кабинети утихнали и за една седмица в района на Коньовица и гарата всички били здрави. Та Марио като се видял в безизходица, решил да отиде на прaво при новия и да го щурмува. Верен на старата коньовичарска поговорка "Излъжи го, да ти верва" той отишъл в администрацията с две-три лъжи под мишница. Какво било учудването му, кoгaто зад масивната дъбова врата видял Любо. Графа, Белмондо, Борсалино и приятеля от махалата. Срещата била задушевна и радостна. Последвали прегръдки, псувни на майка, започваща с kопеле, къде се загуби, бе пич и прочее. Въпросът с болничният разбира се, бил уреден, но срещу информация. Марио снесъл точни данни на своя кумир от детството си поименно, кои "обекти" в болницата стават за думкане, кои за услуги и на кои мъжете са ревниви и те не смеят да "мръдват". Тогава се поставило началото на седмичните срещи, в петък в "Сивия кон".
Любо, като тартор, влязъл в ролята на шеф и наредил: да се намерят всички стари копелета от махалата. Всички сигурно са завършили разпределения в провинция, казарма, а някой може и в затвора за малко да е бил. Но трябва да се види "какво става". Били дошли нови времена. Комунистите паднали, дошло разграбването т. е. демокрацията.
"И трябва да се обединим, за да оцелеем". Така говорел Любо и поставил началото на сбирки на старата банда от приятели в "Сивия кон".
"Сивия кон" си беше класическа кръчма. За интериор имаше дървени маси с битови червени покривки, прани за последен път сигурно през шейсет и осма година за фестивала на младежта в София. Винаги имаше още към десет сутринта двама- трима посетители. Те си пиеха скромно по една малка ракия (0,40 лв = 20 цента) и само понякога се псуваха, но така, приятелски, за адет. Вечер беше вече по-шумно. Масите се пълнеха с различни хора, заради хубавото шкембе и евтините цени. Няколко пъти беше забелязан и известния карикатурист бате Доньо Донев. Той беше и тогава скромен и готин човек, който дори и не пиеше концентрат, а само вино. Благодарение на него -това сериозно, за около година над триста души бараби от махалата имат свой шаржове. А Доньо си беше звезда. Въртяха му се филмите "Тримата глупаци" и беше номер 1. Само, дето не беше коньовичар, а живееше към площад Македония.
Кръчмата тогава се държеше от Бай Ристо, но по едно време се държала от зет му. Но зетят напуснал. И то по каква причина - не можел да крадне.
Аз, дедо - казал на Бай Ристо - ако вечер не открадна от оборото, не ми се спи. А к`во да крадна от теб, като ти ми даваш цялата каса и ми имаш доверие. Така не се работи. Ще ида на морето.
По тази причина поръчките в кръчмата идваха бавно, но пък и никой не бързаше. Щом идваше първата ракия, можеше да започне благия моабет.
Та Марио търчал цяла седмица да събере старите авери. Срещата се състояла следващата събота. Били запазени две маси и още към четири следобед Ситно Боре бил изпратен да пие една ракия и да чака. Всички се събрали към седем, което дало възможност на Ситно Боре да изпие три ракии, да изяде един шамар и два шута от един коняр, на който, както се разбра по-късно, му откраднал цигарите и бензинова запалка, но да дочака геройски приятелите. Срещата преминала по всички правила на Коньовица. До сутринта се изяли 60 кебапчета, 20 шкембета и се изпило следното количество пиене: 26 ракии, 8 бутилки вино, 15 бири, 20 лимонади, 1 джин и 3 коняка. Бяха "оправени" според спомени около 150 гаджета, включително 20 чехкини, 3- 4 рускини, 1 влахкиня (от Ачо Джендема.), 3 сръбкини и една, незнайно от къде кубинка. Но върхът на вечерта беше разказа на Боби Б. за козата.

Циничен разказ как се "оправя" коза, кога човек е загорел (Всичко от Челентано-блажи се)
По едно време имаше една кампания да се заселва Странджа Сакар с хора от страната, за да се развиел и оня район на родината. По тази причина Боби Б. бил изпратен в Странджа да отразява за софийски вестник изграждането на новата република на младостта. Настанява се той в едно село с осем жители, със затворена черква и училища, но работеща кръчма. Трима овчари, един транзистор и двама пенсионирани военни старшини обитавали район от петдесет квадратни километра. И никъде на се виждала жена. Имало в града на 38 километра една сервитьорка и две магазинерки, за които се носели сексуални легенди и които били добри женици и дашни, но все пак доста далече.
И един ден Боби Б. чул, че двама овчари си говорили за нов обект. Единия давал много ясна картина на действието с богатите за оня район изречения от три думи, четири глагола и петнайсет други словосъчетания. Разговора се водил в кръчмата (къде другаде), на съседната маса.
"Пръво ша е връжеш да не бега и тогава ша я нагласиш отзад. На нея оная работа и е на преко, на равно с дедовия и направо си влаа". И не мърда, ша гледаш да не мръда на лево и десто и бавно ша дайстваш. И вътре да олабиш, нема се плашиш! Тая нема да фане".
На Боби Б. този разказ му се сторил много еротичен. Мазохистичния момент с връзването направо изкарал ярки картини на руси каки от "Плейбой" , "Чик" и "Порно кетс" и това с напречната вагина много ясно му се представило в съзнанието. Нашия вече се виждал как е с тази неизвестна жена, без да я връзва и как тия овчари си гледат овчарлъка, когото с ужас дочул, че те говорили всъшност за коза. Не за овца, защото овцата била мръсно животно, ядяло от земята, а виж, козата яде само клони и е много чиста и била най-близко до жената.
Боби Б. веднага купил шише ракия, шише мастика и решил да разнищи този въпрос. За репортаж не ставало, но въпросът бил важен от житейска и полова гледна точка. След като изпили по две- три ракии картината се изяснила. Оказало се, че по Странджа Сакар от стари времена самотните овчари по планината практикували содомията. За това се знаело под сурдинка, както и за педерастията. Най-подходящо било да си имаш коза. Първият път било малко трудно, щото било тясно, но старите майстори използвали мас да си намажели оная работа. Интересно било, че след няколко пъти и козите свиквали и не се дърпали. Знаели си, че сайбията нещо ще прави. Колко им е било кеф Боби не разбрал. Било се чуло обаче, че към над Лесево една коза след това лижела овчара за благодарност по лицето и врата. Боби Б. попитал (бил на пет ракии), дали оня не си дал и оная работа и там да го лижат, обаче нашите овчари не знаели. Само били чули, че оня не давал козата и за москвича на горския. А горският искал да купи оная коза за мляко уж, но те, овчарите не били вчерашни и знаели оня за к`во я иска.
Боби попитал дали другите кози не ревнували и дали и те не си искали, но овчарите му отговорили, че и това не знаели, но били чули, че кога една коза е доволна, тя направо те пазела и нападала другите кози и дори и жени- билкарки, ония, дето уж за билки ходят цяло лято, а всъщност търсели дедовия на овчарите.
След шестата ракия нашия попитал, а не е ли опитвал някой от тях двамата с две кози. Как? Ами, така двете завързани една до друга и хоп на едната, хоп на другата. Овчарите се чесали по главите и признали, че това не са се сетили и че, ето софиянеца па си е софиянец - знаел какво да прави за собствен кеф. Лошо само, че завалията си немал две кози в София, дори една си немал. Щото, ако имал можело и на две и на три да го тури, ама като нема кози в града немало как да свърши тая работа. Само кафета и млади момета имало в София, ама те овчарите се притеснявали от тия булки с високите токчета и къси поли, щото били много учени и горди, и скъпи, и се говорили за неща, дето те, овчарите не схващали много.
После разговорът се отплеснал дали тия жени, билкарките били по-добри от козите или козите, щото са кротки са за предпочитане, дето не искат ни да ги черпиш, ни да им купуваш нещо от града. А само да ги извеждаш и поиш редовно.
"А и жена може ли мляко да ти даде - разсъждавали овчарите, не може, а да те ядоса - може. После жената като преспи при теб и избега вечерта щото мъжа и ще си дойде, а козата си е до теб редовно и постоянно. И козата не може да дума. Да може, ама не може и нема да те издаде с глупави приказки като секоя жена. "
От цялата вечер за софиянеца-журналист се изяснило следното: българинът е ебач. Той може без работа, политика, телевизия, вестник хептен, но без пиене и чукане не може. Содомията никога не е спирала да съществува и "кога човек е загорел, може да направи три неща: да се "скаса" от бастуни, да оправи коза и да иде до града, но там требе все пак да плаща, а и може нещо да прифане. Ако е женен е по-добре, поне в събота като слезе от "горе" може да го тури на булката, ама през седмицата си е зор сам. Щото се яде саде месо, сирене и се пие млеко и к`во, карачката постоянно си е рипнала".
Край на монолога на овчаря. Боби Б. си мислел дори да напише разказ за тия спомени, но си давал ясна представа, че никое списание не би поместило такова нещо. Тогава си беше зрелият социализъм. Жената беше другарка и вярна съпруга и ударничка на труда. Тя дори раждаше между два конгреса. И да се пишат такива неща изведнъж за кози, направо абсурд.
След две глътки мълчание Любо обобщил, че по-сексуален разказ не бил чувал скоро. На Любо можело да му се вярва и всички кимали с разбиране.

* * *
Тогава на тази знаменита среща в старата бойна кръчма се поставили основите на ново крепко приятелство. Преди това обаче всеки си разказал по-интересните случки от последните няколко години. Припомняли се и общи преживявания като тоя с най-скромния от тайфата другия доктор, Васко Р.

Следващата част


Публикувано от mmm на 14.11.2004 @ 09:44:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   borimirf

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.09.2022 год. / 06:36:23 часа

добави твой текст
"Коньовица-квартал по поръчка" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коньовица-квартал по поръчка
от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 14.11.2004 @ 23:01:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1
Евала бе, бате! Направо ме хвърли в музиката!
Аз съм си взела мъж коньовичар-мечта! Той ми каза да ти пиша 10, ама аз ще ти пиша 5 ;)
:)


Re: Коньовица-квартал по поръчка
от borimirf (gatzo@mail.bg) на 16.11.2004 @ 20:22:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ли ви? както казва Любо от книгата-"Нищо, но от сърце".Ако поне съм ви накарал да го коментирате-значи съм постигнал своето. Благодаря, че си отделихте от ценното време.Лош коньовичар и Стонар няма Усмивки. Бари

]


Re: Коньовица-квартал по поръчка
от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 16.11.2004 @ 23:55:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1
Кога можем да те видим във "Сивия кон"?
Усмивки. Руми

]


Re: Коньовица-квартал по поръчка
от borimirf (gatzo@mail.bg) на 21.11.2004 @ 20:46:24
(Профил | Изпрати бележка)
Mnogo sum trognat 4e izob6to niakoi 4ete moite pisanisi.Niamam misul 4e e hubavo. Blagodaria 4e si otdeli ot vremeto.
D-r. Borimir. "Siviat kon" eh niama go ve4e!!! Ostana samo sivoto ni ezednevie.
Budete zdrava-da ne se nalaga da vi sre6tam po povag bolest :)

]


Re: Коньовица-квартал по поръчка
от copie на 02.10.2005 @ 21:58:08
(Профил | Изпрати бележка)
Пич! Отдавна не съм се забавлявала така с четиво!!!
Поздравявам те!
Супер е!!!