От изгрев до вечеря,
от залез до закуска,
надеждата щом влезе
във нас, не ни напуска.
Надеждата в жените
до сетен дъх живее -
понякога животът
си тръгва преди нея.
Животът ѝ в мъжете
обаче е по-кратък -
защото тях последен
напуска ги меракът!
---
Започнато като коментар на стихотворението на Зинка "Надежда с весели очи".