автор: apostola

За твоята любов умирам,
а смелост вече не намирам
аз тихо място да открия
от себе си дано се скрия.
Че твоя образ ме преследва
и по петите той ме следва.
Отколе мира ми не дава
и болки, Боже, ми създава.
Прати ми вест,прати ми дума.
Подай нишан,пали ми шума...
Иди на църква,бий камбана.
За мен сега какво остана?
Щом ти сърцето ми не чуваш,
а пък в душата ми лудуваш,
ще ида аз в горите гъсти
и ей със тези десет пръсти
съмичък там ще се затрия
от теб задълго да се скрия!