автор: venipec

Когато ми омръзне да боля,
светът ще свърши и ще стане сиво.
Ще се стопят луните и слънцата.
Мастилените птици ще си идат.

Ще отлетят далече и на юг,
където няма дъждове и зими.
И на душата стъкленият студ
ще се разпръсне в заскрежени рими.

Ще завали в очите като сняг.
Ще пада тихо, като за последно.
Било какво било. Каквато бях...
Когато си отида ще е цветно...

Венцислава Симеонова