автор: tsveti

Приятно е че не присъстваш
ни в делника ми, нито в празника
подлог зачеркнат поради подлост,
уволнен за предателство,
изтрита правописна грешка,
каквито аз – дете на ветровете
не допускам (освен веднъж)

Приятно е, че не усещам липса,
живеейки в безтебие
Приятно е, че не усещам нужда
Да простя
моето лековерие твоето лицемерие,
нехристиянско е
и безхаберие, но сигурно простено е
(поне веднъж)

Неприятно е, че след толкова години
те виждам небрежно облегнат,
по-самовлюбен отвсякога,
по- ненужен ми даже от прошката,
която не поиска никога (ни веднъж)
А сърцето ми, пропускайки удар-два
забива отсечено стакато марш:
„Глу-пос-ти! Глу-пос-ти! Пъл-ни Глу-пос-ти!”