автор: rajsun

Изглежда съм зацапал свещите,
че намаля да ме боли.
Пейзажът се повреди нещо
и хоризонтът се смали.

Разсърди ми се нещо времето,
седи отсреща и мълчи.
Не ще очите ми да гледа,
пияните ми, брат, очи.

Какво ми каза – не разбрах.
Изнервено накрая скокна.
Върви, върви със него, брат,
че аз съм в другата посока.

И хич недей въздиша скрито!
Не се правú, че ти е мъка.
Да бях по-млад, аз също бих те
зарязал някъде по пътя.

Не питай друго. Ще ти кажа,
че вече спря да ме боли.
Но я закъсахме с пейзажа.
И стихчето се развали.

(от "СтиховеЙ")