автор: apostola

Денят - прегърбен - се наведе
под арката на любовта
и с бърза крачка се поведе
към своята любов - нощта.

А тя постели му завеса
от черно меко кадифе.
Луната с нейната намеса
сервира нощното кафе.

Щурците пък във хор запяха
със свойте звънки гласове.
Със песните си те наляха
трохи във зрели класове.

Те правят вечер серенада
на вбюбения ден в нощта.
А сутрин не без изненада
отново палят му свещта.

Във гласов хор щурците пеят
и чакат утрешния ден.
И всяко лято тъй живеят
щурчута палави във мен.