автор: rumpel

„И падна мрак злокобно ням”
Никола Борисов

Над нас мрак се спусна,
злокобен и ням,
с мастилени устни
и мъртво пиян.

Разтвори тревожно
озъбена паст,
сто остри ножа
насочи към нас.

Изгряха с откоси
червени слънца.
Без много въпроси
пак бяхме деца.

Държахме се с тебе,
мой Кай - за ръце.
А мракът посегна
към твойто сърце.

Тогава вбесена
протегнах ръка.
Бях твърдо решена
и сторих така:

сред мрака се хвърлих,
закрих моя Кай.
А злобата върло
се кискаше край

нас – двамата клети.
Но все пак спасих
момчето, което
описах във стих.