автор: CTPAX

Нощем размахваше ръце
със лебедите.
Еднакво виртуозно
сменяше цвета си –
бяло-черно-бяло-черно...
Отдавна знаеше,
че да играеш лошия,
се иска да си по-добър.
Тя бе Одета и Одилия –
една и съща (балерина),
и всеки Зигфрид
бе красив глупак,
несъзнателно принуден
да избира тъст.
Денем винаги е важно
да бъдеш сериозен
и затова намираше работа
на ръцете си.
Kогато не можеше
да ги удържи, дирижираше
(композиции за две ръце и душа)
във зала Изпращачи.