Прости ми..
Тази нощ съм мълчалива..
И всяка нейна сянка
ме събира..
А мразех тъмнината,
но увисвам по котешката й
заспала диря..
И някак си неистински
съм тук-
с очите си подпирам
рутината.
И зъзна.Имам само
шепа мъх,
забравих,че изсякохме гората.
За клади,
сред изгубените разкази,
насъщните им думи
разпилени-
полепнаха по ризата на
вятъра,
спокойни,че намериха
спасение..
В премерен страх
само тънката,неопитомена
нишка продължава..
И мислено засажда ми
брези..
Навярно ме обича...
И прощава..