автор: apostola

Море, море! С какво сърце живееш?
Защо по всяко време ти лудееш?
Събираш всичките реки във шепи.
Очите миеш на скалите слепи.
На облаците ти сълзИте пиеш.
От мъка ли във бурно време виеш?
Във теб реките мъката изливат.
Вълните твои брегове заливат.
И мамиш хитро с лунната пътека
по теб да мине влюбен и човека.
Подморските основи ти са здрави
и слънцето добро във теб се дави.
Че тайните си ти дълбоко пазиш
и брегове високи смъртно мразиш.
Откак на този свят си ти родено,
било си ти открай до край солено.
Добре е само в лятото край тебе,
когато бряг на плажа те обсебе.