 |  ЖИВОТА се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари,
тези горчиви минути, когато си давал по нещо
и като просяк, без гордост, денят докрай си изкарвал
с малка надежда под тъмния връх на небето.
Трудно е вече за бъдеще пак да мечтаеш
или да вярваш, че щастие там те очаква -
времето бавно превръща света в ОГЛЕДАЛО,
за да не мине случайно частица от тебе ОТТАТЪК!
Чакай нощта да развие кълбото до края,
мъртво е в нея, което си любил горещо,
Ад или Рай - все едно е какво ти остава
те са еднакво далеч и встрани от сърцето.
Утре отново потегляш в посока обратна.
Върху летящите релси - навярно последен,
чезне ЖИВОТА - изгубена гара в мъглата
с поглед останал назад и в звездите прицелен...!
Публикувано от aurora на 15.08.2013 @ 10:02:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Пътуване към Нищото" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пътуване към Нищото
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.10.2013 @ 20:14:24
(Профил | Изпрати бележка) | "Ад или Рай - все едно е какво ти остава
те са еднакво далеч и встрани от сърцето."
мхм...уви, малцината, които имат някакво духовно доближение го превръщат в стремеж към тези привидности на едно или друго състояние, изявено в пълната му сила, а колко по-различно е онова пътуване без релсите на човешки понятия и желания... |
Re: Пътуване към Нищото
от missana на 20.10.2013 @ 20:50:52
(Профил | Изпрати бележка) | Ако правилно съм разбрал коментара ти, искаш да кажеш, че ние по един чисто Кантиански начин възприемаме Реалността. Тоест възприемаме не Нея, а живеем във възприятието си за Нея. И, че ако живеем правилно /в някакъв смисъл, почти недостъпен за мнозинството, но единствен и сигурно съществуващ/, то тази Реалност ще ни спохожда и постепенно ще ни се разкрива като едно наше ново - прераждане в Нея /но не в смисъл на реинкарнация/, в смисъл на Спомняне, че Тя е тук и сега - Актуална и Осъзната и винаги е била и преди такава, но ние не сме имали възприятието си за Нея. А сега - с акта на Спомняне се завръщаме на Острова на блажените. В този смисъл Ад и Рай са измислени понятия и заблуждения на нашите представи, с които оперираме поради нашето Невежество /Авидя/. Аз самият винаги съм твърдял, че "Невежеството е Нещастие и Нещастието е Невежество". Затова съм склонен да се съглася с този твой, да го наречем условно - обективно верен начин на възприемане на нещата. Но ние така или иначе сме си изградили цял илюзорен свят /Мая/, в който си живеем, летим до други континенти, плуваме с кораби и т.н. и реквизитът на този илюзорен свят е навлязъл дълбоко дори и в поезията. Да не го използваме означава да се лишим от опората на образността. Освен това Поетичната истина се различава от истината въобще. В поезията истина може да е, че водата е суха и това е основното й свойство, докато в действителността това е единственото свойство, което водата не притежава. Извини ме, че се разпрострях толкова. Увлякох се наистина. Не е тук нито мястото, нито времето за подобни философски разговори.
И в суматохата забравих главното. А то е, че ти благодаря за тази интересна дискусия и за твоя интересен коментар!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Пътуване към Нищото
от missana на 15.08.2013 @ 22:40:56
(Профил | Изпрати бележка) | Никак не е, защото са измислени, а това сърцето го знае най-добре!
Мерси за коментара...и поздрав. |
]
Re: Пътуване към Нищото
от libra на 15.08.2013 @ 18:08:53
(Профил | Изпрати бележка) | сетих се за Мадрапур на Роберт Мерл
поздрав за стиха |
Re: Пътуване към Нищото
от missana на 15.08.2013 @ 22:43:37
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси! А аз винаги се сещам за "тао" и "апейрона".
Поздрав от мен. |
]
Re: Пътуване към Нищото
от kameja на 15.08.2013 @ 22:59:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихотворението е перфектно, но съм го чела и преди. Как ти е другия ник, ако е тайна, прошепни ми го на лични. |
Re: Пътуване към Нищото
от missana на 16.08.2013 @ 09:01:01
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси. Трогнат съм. Но засега нямам друг ник. Това стихотворение беше публикувано преди години в списание "Хермес" и вероятно там си го чела.
поздрав: missana
|
]
Re: Пътуване към Нищото
от kameja на 16.08.2013 @ 15:31:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за отговора. Дори си пазя книжки на "Хермес". Открих и стихотворението ти. Оставило е траен отпечатък в паметта ми. Както и другите ти стихотворения. Много се радвам, че те откривам в Хулите! |
]
Re: Пътуване към Нищото
от missana на 16.08.2013 @ 16:11:53
(Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря, че си съхранила спомен за нещо написано от мен. В този сайт възнамерявам да публикувам и неща, които не съм включил в "Хермес" - ите и които преди 10 ноември нямаше начин да видят бял свят. За съжаление ще има и такива, които вече си чела.
поздрав от мен: ММ |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 691
ХуЛитери: 3
Всичко: 694
Онлайн сега:
