автор: 1204

Тя раздига масата, излиза на балкона –
там цъфтят мушката,
а в душата ѝ – орхидеи;
изхвърля трохите –
за мравките и за птиците,
излива две глътки ракия за мъртвите,
пали цигара.
Мъжът ѝ гледа
поредния екшън,
някъде някой се смее до плач.
Нощта пулсира в главата ѝ,
сякаш е зъб,
който трябва да бъде изваден.
Тя е изплашена, много изплашена –
вече не може да храни
орхидеите в себе си, вече не може.
Олеква, олеква, олеква,
понася се:
все по-далече
от мъжа,
телевизора,
мушкатата,
мравките,
птиците.
И все по-близо до мъртвите.