автор: typa

маргинално про-рок ориентирано произведение

Здравейте, братя и сестри.
Ще ви разкажа без пари
една историйка полезна,
банална, най-обикновена,
но истинска и откровена.
Живее в наши дни момче
от родно хубаво градче,
с добро домашно възпитание,
талант и рицар по призвание.
От малък свири на пиано,
хармоника и барабани.
И всяка сутрин става рано,
че трябва с нещо да се храни.
Героят казва се Евлоги.
Къде ли той не е живял.
Споделял всякакви бърлоги
и в най-невзрачния квартал.
По сутерени и мазета,
през девет махали в десета,
обиколил е всяко гето.
Изпонамъчи се момчето.
Сменил е сума ти квартири,
защото почне ли да свири,
оказва се след време,братко,
че репетицията кратка
прелюдия е към позора
завчас да изхвърчи на двора.
И няма кой да го приеме
с пианото и грамофона,
поне за две недели време,
та камо ли за два сезона.
Ала от миналия ден
е просто като прероден,
че новодомец е Евлоги
далеч от старите бърлоги.
Апартаментът е кокетен -
една тераса, изглед летен.
Уютни стаи, телефон.
Чудесно място за купон.
Но мина месец, мина пет,
оказа се, че лош късмет
спохожда всеки, който смее
над глупостта да се надсмее.
Евлоги туй не проумява,
затуй е просто удивен.
И постепенно се вбесява,
и е ужасно разгневен,
че никой в жилищния блок,
ама без капка изключение,
не знае думичката Рок
и нейното предназначение.
Жаклин, съседката отдясно,
девойче младо, още прясно,
с току поникнали зъби,
забива мазно Ар енд Би.
Отдолу дъртият комшия,
приседнал над шише ракия,
одумва някаква певачка,
пищяща диво като квачка.
Отляво госпожа Петрова
направо плаче за отрова,
че пуска в неприличен час
парче на Тони Димитрова
за морето и Бургас,
изпято с лицемерен глас.
А пък отсреща, на Бистрото,
компания от малцинството
мори следобедния пек
със потна бира и кючек.
От паркинга за МПС - та
се чува музика проклета.
Мада фака, факин шет -
някой надарен поет
самодоволно ги нарежда.
И няма никаква надежда
нахалният пъпчив арап
да спира шибания рап.
Евлоги лют е и навъсен.
Не го спасява деже блуса
на патриарха Би Би Кинг,
защото някаква мисирка
на близката тролейна спирка,
от сръбската програма „Пинк”
мелодиите си подсвирква.
Това е просто срамота.
Но, о, свещена простота,
е казал някога мъдрецът.
Блажен е низшият духовно,
падението си греховно
не може сам да разбере.
Щастлив е, докато умре.
И майната му. По-добре,
че са родени под Балкана,
на тая чудна ширина.
И то в прекрасни времена.
Представяте ли си, братлета,
как би се чуствал всеки тук,
ако душицата му клета
се бе вселила в някой Дук,
или евнух от антуража
на древноизточен сладур,
или пък в член на екипажа
от космодрума в Байконур.
Горката, миличка душичка.
Ще се измъчи, няма спор.
Ще плаче, сиротна, за Кичка,
Иванка, Софка и отбор.
Върви, народе възродени,
отпред-назад, към пошла слава.
Вятър ечи, Балкан стене.
Какво ли друго му остава.