автор: petia_bozhilova

Вършитба в село. Лятно време.
Година-тридесет и втора.
Там баба, бременна със тебе,
работи до последно в двора.

Когато болките я свиват
тя, прашна, изнурена, сяда
зад храсти цъфнали бодливи,
където я открива дядо.

По залез идваш-внучка първа!
„Не ща на мен да я наричаш!-
отсича ядната свекърва-
Такова хилаво мъниче,

до утре вече ще го няма
и името ще изхабите!“...
Тя лош пророк е, мила мамо!
Бог щедро отброява дните ти.

Днес, малка като житно зрънце,
но здрава като зряла нива,
все още ставаш с изгрев слънце
и с месеца огрял заспиваш.

А твойта вечер щом настане,
със всяка торта със свещички
ти пак се раждаш край хармана
и молиш Бог:„Прости на всички!“

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАЙКО! ОБИЧАМ ТЕ!