автор: apostola

Загледан в тиха синева
в морето погледа ми спира.
И там - в далечни зарева,
сърцето пристана намира.

И там в далечни брегове
една врата отдавна чака-
да я отворя ме зове.
Аз знам, че тя ще ме дочака...

И по вълните в този час
изпратих бърза телеграма:
пристигам, мила, вкъщи- в нас
и пак да се прегърнем двама.

Една далечна светлина
от фара вече ми намига.
Разбира милата жена:
любимият моряк пристига!