автор: Kanegan

Земята спи, прегърнала в скута си храсти и дървета. От близката река се чуват гласовете на жабите в кресчендо. Върху небесното легло спят звезди, въздъхващи от умора. Луната с блед отблясък като сърп реже нощният мрак. Щурците свирят сензитивна мелодия на неземни цигулки. Тишината говори с езика на безмълвието.
Чувствам се като перла между двете мидени черупки - на земята и небето.