с идеята да си свободен.
И тръгвайки
си взимаш всичко.
И споделеното.
И скритото.
Забравеното даже взимаш
с евентуалните му опити
във някакъв момент
да те споходи...
Прегръдката,
с която се разделяме
и ми съчувстваш лицемерно...
За мен
какво остава ли?
Остава всичко.
Прегръдката,
с която се разделяме
и лицемерно те подкрепям.
Това, което скрих от теб.
Разбира се и споделеното.
Забравеното също
с евентуалните му опити
за връщане...
Едва сега,
когато си отиваш,
започвам да разбирам
истински.
С неслученото само
сме свободни...
...защото никога
не сме го имали.