Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 2
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: andromen
:: lubara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе ти пеем, докато умираш
раздел: Разкази
автор: anonimapokrifoff

Довиждане, милички, и ми обещайте, че ще оцелеете, каза жената. Хайде, стига си се мотала, излая мъжът. После нахлу тишината – дограмата на кухнята беше добре изолирана и не се промъкваше никакъв уличен шум. Циганче наведе очи към саксията си и видя, че е натопена в голяма бяла порцеланова купа, пълна с вода. После огледа царството си – сега беше пренаселено от непознати растения, окупирали два легена и няколко дълбоки тави. Всички мълчаха. Оранжевите му цветове започнаха да капят от скука, затова заговори първо.
- Аз съм Циганче! Добре дошли на моя територия!
Никакъв звук.
- Абе вие да не сте безсловесни? Или ви липсва възпитание и затова не ми отговаряте? Навярно сте най-обикновени простаци расисти, които не могат да комуникират с циганчета.
Някакво растение зашумоля с продълговатите си среднозелени листа и разклати шестте си бели цвята:
- Стига си бучало! Да не би кръвта ти да е синя, а не зелена? Не разбираш ли, че още се адаптираме? Между другото, аз съм Спатифилум – за информация и на теб, и на останалата стресирана аудитория.
- Млади, млади... – въздъхна с разбиране и очевадно превъзходство растение с широки мъхести листа и кичести червени цветове. – Аз съм Червено Мушкато, до мен в легена са Розово Мушкато, Бяло Мушкато и Коледна Звезда. Досега живеехме на южния балкон и този затвор ни действа изключително потискащо, макар да сме свикнали през зимата да ни прибират. Нас – мушкатата, на стълбищната площадка, а Коледна Звезда, като подчертано аристокра... аристокра... тична...
- Без заяждания, моля! – изписка Коледна Звезда. – Откъде си мислиш, че идва името ми, глупако? Ами аз цъфтя по Коледа, нормално е да крася хола!
Разнесе се ропот на множество кръгли и гладки листа:
- Млъквайте! Аз съм Слонско Ухо и съм длъжно да ви кажа, че съвсем сте се смахнали! Заяждате се за дреболии, вместо да се съсредоточите върху общия ни проблем. Ние сме изоставени, заблудени мои! И-зо-ста-ве-ни! Ясно ли е, или да повтарям? Жената няма да я има цели две седмици. Ще ни стигне ли водата? Ще оцелеем ли?
- Я стига паника! Известно ли ви е, че освен стайни растения има и такива, които живеят навън, засадени направо в земята? Аз съм Драцена, за ваша чест, и моята родина са екваториалните гори, но въпреки тежките условия мога там да достигна три метра. Тук ще порасна толкова, ама друг път! И никога няма да видите белите ми цветове, защото не мога да цъфтя в стая! Обаче кой сега ще ми пулверизира листата, като жената я няма?!
Мушкатата забърбориха възбудено на неразбираемия си диалект, замълчаха и после въздъхнаха колективно и шумно.
- Да им кажем ли? – попита плахо Розово Мушкато.
- Ама НАИСТИНА ли ще им кажем?! – извиси истерично глас Бяло Мушкато.
- Да, ще им кажем. Наш дълг е – отговори с овладяно вълнение Червено Мушкато. – И Коледна Звезда знае, но не разчитайте на нея – тя само си мисли дали домакинята ще ѝ осигури от септември до декември по четиринайсет часа мрак, че да може да цъфне – нещо, което не успя да направи миналата година. Не протестирай, не протестирай! Все щеше да ти проличи! Раждането винаги оставя следи! И наивно, моля ви се, си представя как непременно ще е в моето червено, но може да е в розово или в бяло – през дългия си живот съм виждало много коледни звезди. Да, биха могли да се нарекат красиви, но са толкова капризни и нетрайни, че...
- Отклоняваш се от темата, Черррвено Мушкато! Това съвсем не е констррруктивно, рррентабилно и пррродуктивно! – изръмжа Слонско Ухо.
Червено Мушкато се замисли, че вече е остаряло и губи концентрацията на вниманието си, и от срам увяхнаха преждевременно пет цветчета от китката му.
- Не ми се искаше точно аз да съм носителят на лошата вест – човешката история е доказала, че такива обикновено ги убиват, но вие няма как да ме достигнете. Разказът ми никак не е кратък, а пространен, информационно наситен и – това е неизбежно – емоционално обагрен. Ако някой записва, да се приготви за дълга пряка реч, която неминуемо ще наруши баланса на повествованието му.
- Стига литературщини! Не ми издържат нервите! – провикна се Драцена.
- Не притеснявайте Червено Мушкато! – изпищяха в хор Розово и Бяло Мушкато. – То е по-старо не само от нас, но и от вас, неосъзнати растения такива! Живяло е още при бабата на тази, която ни гледа! И то на село!
- Какво е село? – попита Спатифилум.
- Простор, чист въздух, богата почва, перфектна фотосинтеза. Патриархални отношения, ненакърнена ценностна система, засилено възпроизводство на човешките индивиди.
- Ако обичаш, говори на цветен език! – заповяда Коледна Звезда. – Не всички сме живели в провинцията, селянин такъв.
- Морето никога не може да е провинция, драга – такава е всичко, далече от него, е казал Хемингуей.
- Я мини на темата, Червено Мушкато! Няма да ви търпя циганиите! – намеси се Циганче.
- Право си – призна Червено Мушкато. – Вярно е, че съм селска пръчка, но много неща зная за човешкия живот – от неговата хармония зависи и нашето съществуване. Такааа... Искрено ми се иска да намеря обиколен път за съобщаване на истината, но такъв няма. Направо казано, жената, която ни отглежда, може би няма да се върне.
- Защооо?!! – изреваха колективно останалите. Стъклата на прозорците зазвънтяха, от звуковата вълна една самотна муха получи мозъчно сътресение и падна на пода в абсолютно безпомощно състояние.
- Мъжът ѝ – този, който ни мрази – ще я убие.
- Как така? – изуми се Циганче. – Че тя няма корен, за да го изтръгне?
- Хората умират поради други причини, често няпонятни за нас – допълни мъдро Червено Мушкато. – Но нека продължа. Човеците обикновено живеят по двойки – мъж и жена. И раждат деца, но нашите нямат.
- Какво са децата? – попита Драцена.
- Малки човеци. Появяват се, когато хората цъфнат. Всъщност това го прави единствено жената – само тя цъфти, но не може без участието на мъжа, обаче аз след толкова много преживени години и богат опит не мога да установя каква е неговата функция.
- Значи нашата стопанка не цъфти и затова мъжът ѝ иска тя да умре? – стъписа се Слонско Ухо. – Ами то и аз нямам цветове, но живея...
- Ти не си цъфтящо, от теб не се иска такова нещо – успокои го Спатифилум. – А не е ли жестоко да изхвърлиш Японска Роза на боклука, защото очакваш цъфтеж, но той не се случва? Тя ли е виновна, или неподходящите условия? Кажи им, Драцена – нали и тримата живяхме в една стая?
- Да, жестоко е, но в интерес на истината я изхвърли не жената, а мъжът. Тя плака за Роза, защото е добра и състрадателна. Аз я обичам.
Растенията се умърлушиха. Кухнята беше тясна за прехвърчащите им мисли, не им достигаше и въглеродният двуокис, усещаха леко, но тревожно замайване, обаче все пак бяха съвсем наясно с чувствата си – те също обичаха тази жена.
- Нека оставим Червено Мушкато да разкаже – обади се Бяло Мушкато. – И ние с Розово знаем историята, но не притежаваме нито такава мъдрост, нито толкова богат речников запас.
Китката на Червено Мушкато придоби още по-ярък цвят поради вълнението от откровения комплимент, то се прокашля авторитетно и започна:
- Знаете вече, че живеем на южния балкон и мъжът всеки ден прекарва много време при нас, когато не е на работа и когато жена му готви в кухнята. Не защото ни харесва – напротив, мрази ни и все мърмори, че апартаментът е заприличал на джунгла. Той обича жената от отсрещния балкон, на който живеят петунии. Онази е цъфтяла два пъти: веднъж с женски и веднъж с мъжки цвят. Не зная защо е злобна – може би просто поради раждането, нещо като постродилна депресия с дълбоки характерови изменения.
- Но какво лошо има в раждането? – попита Циганче.
- Млъкни, Циганче – намеси се Розово Мушкато. – И аз съм живяло на друго място, преди да дойда тук, макар че всъщност пристигнах само като ческа от голямото растение. В онази къща имаше Циганче: и него го държаха в кухнята заради цъфтежа. То вие, циганите, раждате като бесни!
- Такива сме си! И винаги оцеляваме. На нас не ни трябва много. Дори и да си изпия водата и клонките ми да омекнат и да провиснат, изтощени от сушата, щом се върне жената и ме полее, пак ще вдигна глава и ще цъфтя – толкова обилно, колкото вие никога няма да можете. Защото циганите сме много по-много и по-много най-много от...
- Я стига с тази пропаганда за етническо превъзходство на малцинството над мнозинството! Ще ме чуете ли, или ще се занимавате с комплексите на някакво си Циганче? – разсърди се Червено Мушкато.
- Давай! – провикнаха се всички, а Циганче клюмна под тежестта на протеста си, целящ равенство мужду народите.
- Ще оживееш, Циганче, ама ако жената се върне. Изтърваваш една жизненоважна подробност, нали така? Ние, трите мушката (изключвам Коледна Звезда поради девиантната ѝ вглъбеност в собственото трудно цъфтящо его), знаем цялата история на мъжа тук и жената отсреща, защото общуваме с петуниите на нейния балкон – разменяме информация посредством пчелите и така възстановяваме цялостния разговор, който двамата водят по мобилните си телефони. Жената свали цветната си обвивка веднъж, стана бежова и му каза: „Виждаш ли ми котето? Всеки ден ще е твое, ако убиеш оная крава жена си!”. И после...
- Олелеее! – изпищя Драцена. – Онази ще се настани тук с котката си и тя ще ми опасе листата!
- Парадоксът е – продължи невъзмутимо Червено Мушкато, – че тя изобщо няма котка – питахме петуниите, а те казаха, че мрази и цветя, и животни. Това може би е някакво човешко наричане – нещо като нашите „да ти секне фотосинтезата” или „да ти обеднее почвата”, но в обратен смисъл. Сигурно е нещо много хубаво и желано, щом мъжът запелтечи и се заоправдава: „Ти луда ли си, нали ще ме вкарат в затвора? И тая не ще да ходи на море, сега ще ме влачи в планината”. Пък жената му каза да я бутне в някоя пропаст.
- Какво е пропаст? – попита Драцена.
- Това е все едно аз да падна от секцията долу – отвърна Спатифилум.
- Ние не знаем какво е и планина – добави Бяло Мушкато.
- Виждате ли онова вдигнатото отсреща? – Каза Червено Мушкато. – Такова, но по-голямо. Виждал съм планина от прозореца на бабата. И море, което също не ви е понятно: това е неизказано повече вода, отколкото е тази, в която са ви натопени саксиите.
- Стига образование, давай по същество! – намеси се Слонско Ухо.
- Преди да продължи Червено мушкато – обади се Спатифилум, – искам да отбележа, че между нас има две растения, които досега не са казали дума. Едното е до мен в легена и не мога да го огледам добре поради неподходящия зрителен ъгъл, но другото го виждам: с елипсовидни листа, прошарени от червени жилки. Кое ще почне първо и ще каже защо пасува?
- Аз – прошепна растението до Спатифилум. – Казвам се Бегония и живея в детската стая, в която няма дете. Всъщност пълното ми име е Кралска Бегония и...
- Уффф! – изсумтя другото мълчаливо растение. – То и аз не съм просто Маранта, а Маранта Триколор, обаче не дасаждам на никого с титлата си и просто си трая. Разберете ме, че нямам сили да участвам в разговора. Също живея в детската стая без дете, и то в най-сенчестото място, защото пряката светлина ме убива. Тук едва ли ще оцелея в този пек. Така че, простете привидната ми неучтивост, но аз, мадам Маранта Триколор, съм заета с по-важни неща – умирам.
- Стига драми! – изкрещя фалцетно Розово Мушкато. – Не разбирате ли, че всички ще умрем, ако жената не се върне? Онази отсреща, щом се намести тук, ще ни изхвърли веднага.
Настанаха минути на тежък размисъл – отначало той, разноцветна сфера, се носеше във въздуха, но после масата му толкова нарасна, че се затъркаля неконтролируемо по излъсканата теракота. За тази промяна в статуса му допринесе Маранта, която се присъедини към общото страдание, забравила за малко своето. Първо се съвзе Циганче:
- Другата жена едва ли е толкова лоша – нали отглежда петунии? Ще свикнем с нея...
- Първо – каза Коледна Звезда, – ти си глупак и предател. Второ, не се грижи за тях тя, а мъжът ѝ, който ще ѝ откъсне главата, ако жената ги умори. Когато го няма, оная го наричала мухльо.
- Сигурно е мухлясал от много поливане – предположи Слонско Ухо.
- Изобщо не е така – каза Червено Мушкато. – Нищо му нямало, питахме петуниите. И хората не се поливат.
- Не е вярно – апострофира Спатифилум. – Когато веднъж жената ме къпа в банята и ме остави да се отцедя, влезе мъжът. Пусна върху себе си вода. Той беше без цветната си кора – имаше бежов цвят, на места прошарен от черни груби власинки. Виждали сте ги по ръцете му, но сега бяха и на краката му, и на гърдите му, и на още едно странно изглеждащо място на чатала, което изобщо не мога да опиша, защото предназначението му ми е абсолютно неясно. Опръска ме със сапунена пяна, обля ме с вряла вода. Едва оживях. Хората, с много малки изключения, се отнасят безпардонно към нас. Смятат ни за неодушевени, не зачитат собствените ни имена и най-безобразно ги членуват: например казват „аз полях спатифилумА” вместо „аз полях Спатифилум”. Не го правят със своите имена, нали? И съм сигурен, че ни пишат с малък звук.
- С малка буква – поправи го Червено Мушкато. – Звукът се чува, а буквата се пише. Иначе си прав – точно така правят. Не мога да се нарека специалист по човешка лингвистика, но достатъчно зная. Само че нека да зарежем езиковите въпроси и да помислим какво да правим, след като той я убие.
- Няма да я убие той – обади се плахо Кралска Бегония.
- Какво, какво? – провикна се Слонско Ухо. – Абе да не ти липсват микроелементи, че говориш едва-едва?
- Просто се срамувам пред вас – продължи по-високо тя. – Защото аз не съм единствено Кралска Бегония, а и Троянски кон.
- Какво означава това? – изреваха цветята вкупом.
- Нямам настроение сега да ви разказвам мита и да се спирам на Омир, както и на редицата филмови интерпретации по темата, разберете ме. Нито пък да се впускам в разяснения на едноименния компютърен вирус. Вие не си спомняте кога се появих тук, а то беше точно за рождения ден на жената. Купи ме мъжът ѝ – тя отдавна искала Кралска Бегония. Нали виждате колко е красиво оцветяването в центъра на листата ми? Почти с формата на кленов лист.
- Какво е кленов лист? – попитаха всички.
- И аз не съм го виждала, но така каза другата жена, когато мъжът ме занесе при нея, за да ме присади в тази луксозна саксия. Точно като кленов лист, промълви замечтано. Знамето на Канада. Да избягаме там, скъпи! Далече от яловата крава и мухльото! Ти не се чуваш какво приказваш, отговори той. Ще умрем от глад в чужбина, и двамата не знаем друг език освен български. Тогава я убий! Все още не съм превъртял, скъпа, сори. Да се разведем, мечо? Я стига глупости, апартаментите са техни – на улицата ли ще живеем? Жената помълча малко и каза: „Утре е рожденият ден на оная разплутата, нали? Привечер си вземи цветето – грях, не грях, ще направя това, за което говорихме. И ела преди да се е върнал моят плужек”. После пак го попита дали спи с жена си, а той каза, че не. Излъга. Аз живея в спалнята и зная какво означава за хората да спят с някого – те правят нещо, което наричат секс за приличие, иначе използват други думи, но това не е важно. И друго зная – за какво служи онова нещо, което Спатифилум е видял и не може да назове. Интересува ли ви?
- Неее! – изреваха ужасено растенията. – Давай по същество!
- Преди да ме сложи в новата саксия, жената вплете в корените ми червени конци, косми, крило от прилеп и човешки нокти и каза: „Колкото повече растеш ти, толкова повече тя да вехне! Да пукне, в черната земя да легне!”. Нали ме виждате колко съм голяма? Нараствам с бясна скорост. Стремя се да не пия вода, да не се храня от почвата, но щом завехна, жената почва да ме обгрижва и пак ме връща към живота. Никой от вас ли не забеляза, че в последно време тя е без сили, влачи се като сянка? Мислеше си, че планината ще ѝ помогне, но щом се върне, аз пак ще я изпивам, защото съм омагьосана. Тя наистина скоро ще умре...
- Ти трябва да умреш! – изкрещя Циганче. – Ти! Не се страхувай – ще ти пеем, докато умираш.
- От твоята чалга, Циганче – прекъсна ентусиазма му Слонско Ухо, – и най-леката смърт ще е кошмарна.
- Не се карайте – примоли се Бегония. – И аз искам да умра, но не мога да се самоубия, защото това е грях. Разбирате религиозно-нравствените ми скрупули, нали?
Растенията се умълчаха съчувствено. Спатифилум се прокашля и каза:
- Да обобщим. Няма да я убие мъжът ѝ, но тя пак скоро ще умре, защото Кралска Бегония изпива жизнените ѝ сокове, т.е. резултатът за нас остава непроменен. С нея загиваме и ние. Бегония не може да се самоубие. Двамата с нея сме в общ леген, следователно ще я убия аз. Не ме гледайте сащисано! Който и да е на мое място, ще постъпи така. За късмет съм водолюбив, имам повече нужда от влага, отколкото вие. Тя също обича водата, но няма да оставя за нея, ако ще и корените ми да загният или пък после да се спаружа от жажда. Не всичко е свършено, Бегония. Може би ще оцелее връхчето ти, жената ще се върне, ще го откърши и ще го натопи в чаша, за да пусне корени. Ще махне трупа ти от саксията и ще види какво има в нея – тогава ще разбере какъв е мъжът ѝ и ще го изгони отттук. Ще си намери нов, с когото може би ще разцъфне. И ще продължава да се грижи за нас, защото ни обича. Ние също я обичаме и ѝ дължим твоята смърт, ако ще тя да струва и собствения ни живот. Сега имам цветове, нови би трябвало да пусна чак през октомври, но ще се насиля пак да цъфтя, за да поема повече вода. Сбогом, Кралска Бегония, и ми прости!
През прозореца се виждаше как слънцето залязва. Небето беше хиляди разцъфнали цветя с ярки цветове. Започна да притъмнява, скоро растенията щяха да започнат да дишат кислород, който беше в изобилие, и да си отдъхнат. Всички мълчаха унило. Първо извиси глас Циганчето:
Заспивай, Бегония!
Спуска се креп,
но в твойта агония
ние сме с теб!
Присъединиха се Слонско Ухо и мушкатата:
Какво е животът ни?
Спомен от сън.
И съхнем безропотни,
тъмно е вън.
Запригласяха и останалите, дори и Маранта Триколор:
От кал сме създадени,
знае Го Той.
След дните изстрадани
следва покой.

Умирай, Бегония!
Спуска се креп,
но в твойта агония
ние сме с теб!


Публикувано от alfa_c на 05.08.2013 @ 20:01:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.06.2021 год. / 19:20:45 часа

добави твой текст
"Ще ти пеем, докато умираш" | Вход | 22 коментара (57 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.08.2013 @ 20:51:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Явление си в нашата литература. Владееш душата на читателя не само от първия до последния ред, а и дълго след това.

Това "ще ти пеем докато умираш" и заупокойното, ако мога така да го нарека, стихотворение ми се загнездиха в слънчевия сплит.

Какво е животът ни?
Спомен от сън.

Сигурно дълго ще си го повтарям.

Благодаря!
Поздравления за майсторството!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 09.08.2013 @ 16:11:28
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че разказът ти хареса, Лили. Наистина гледам много сериозно на всичко, що е живо, и се стремя да избягвам убийствата както на растения, така и на различни насекоми, които влизат вкъщи - ловя ги и ги пускам навън, което сигурно си е леко отклонение от нормалността.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Marta на 08.08.2013 @ 20:00:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Много човещина в тези растения. Дали в човеците не е растещина - онова, което е пуснало смрадлив корен в душите им ( на героите с два крака). Нещо краставо и страшно е във всеки случай. Краставата душа не можеш я почешеш

Разказът ме впечатли и ме подсети за нещо, което съм писала преди осем години - ходих да си диря стихчето в архивите на дир -а и за свое радостно учудване го издирих - стои си.
Стори ми се подходящ подарък за тези твои душички-растения.


Гневът на бегониите


Лимонен.
И озадачителен.

...Те са бегонии все пак,
как не са свикнали...

но бяха вече разгневени
и от червено към зелено
преливаха листата им
нагърчени
...дали е само от четвъртъка...
И после всичките цветчета духнаха.
Гневът за цветето е смърт,
а не разтуха.


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 09.08.2013 @ 16:13:43
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно описание на гнева!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от zaltia на 06.08.2013 @ 00:20:03
(Профил | Изпрати бележка)
Чета те с удоволствие, но не коментирам, понеже не обичам опашките още от оно време...
А при теб винаги навалица...
Сега...учудващо спокойно, и веднага се възползвам...
Харесах този разговор между цветята... харесах и това че си го чула...
И аз понякога си говоря с дърветата, птиците, с дъждът...
Така е "бизнесмените" си говорят с парите...ние с всичко останало...
В това ни е чарът...
Поздрави!!!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 00:34:41
(Профил | Изпрати бележка)
Да, разказът е може би малко шашкащ на пръв поглед. Благодаря ти, че го прочете и коментира!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от zaltia на 06.08.2013 @ 00:48:52
(Профил | Изпрати бележка)
Не, не е шашкащ, просто е малко по- дълъг, и днес все пак е денят на бирата, а не на цветята...
Разказът ти носи много мъдрост, и много послания, стига четящият да успее да изчете редовете, и вникне мужду тях...
Лека нощ от мен!!!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от kasiana на 06.08.2013 @ 01:57:32
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващ разказ с многопластови послания!!!!!

Поздрави, Аноним!:)


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 11:32:51
(Профил | Изпрати бележка)
И на теб!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Ufff на 06.08.2013 @ 05:03:24
(Профил | Изпрати бележка)
Това е по мойта част: развъждане и уморяване на цветя (съвсем невинно). Четейки, треперех за Слонско ухо, въх, нали и то е вид бегония! Може да е следващата жертва в криминалето;) Какво като му викат по модерному Бегония бурхелии! Нищо не го спасява. Серийни убийства. Ако бях на тяхно място, щях да се пазя предимно от Драцена - тя съдържа най-много отрова. Може да убие слон, камо ли Слонско ухо. Ох, оплетох се като онова ръкоделие от червени конци, косми, крило от прилеп и човешки нокти. Изчезвааам от опасната територия. Да не изпреварвам събитията, ама дали накрая няма фирма "Софийска вода" да излезе винована за този масов мор? ;);)

(Страничен въпрос към авторката - колко китки ти умряха от безводие това лято?)

Поздравления за разказа!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 11:36:05
(Профил | Изпрати бележка)
Значи аз имам псевдослонско ухо, защото моето определено не е бегония и прави груби и дълги клони, а листата са кръгли, зелени и отгоре, и отдолу. След 20-дневното ми отсъствие загина само един малък спатифилум.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 06.08.2013 @ 10:57:33
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави за оригиналната идея и майсторски поднесения разказ!!!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 11:36:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 06.08.2013 @ 12:46:03
(Профил | Изпрати бележка)
Аплодисменти ;(


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 13:47:59
(Профил | Изпрати бележка)
А защо са неусмихнати?

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 06.08.2013 @ 15:13:59
(Профил | Изпрати бележка)
Мъчно ми е за цветето

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 15:18:51
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от rajsun на 06.08.2013 @ 14:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
Майстор!!!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 14:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
-ица. :)))

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от rajsun на 07.08.2013 @ 18:20:53
(Профил | Изпрати бележка)
-ка :)))))))

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 07.08.2013 @ 18:22:16
(Профил | Изпрати бележка)
Да, ама "майсторица" е по-близко до "магарица".

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от rajsun на 07.08.2013 @ 18:34:22
(Профил | Изпрати бележка)
!:)))
Майсторица, според мен, е жената на майстора.
Както Ивановица, Петровица - на Иван, на Петър жена му.
Вярно, поп - попадия, ама не иде да кажеш - майстория(((
А майсторка си е женски майстор. Така де, майстор от женски род))))))))))

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 07.08.2013 @ 18:39:48
(Профил | Изпрати бележка)
Оправихме граматиката, сега спокойно можем да пием по една бира. Наздраве!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от rajsun на 07.08.2013 @ 18:56:57
(Профил | Изпрати бележка)
Да си дойдем на думата)))
Наздраве!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Milvushina на 06.08.2013 @ 15:40:56
(Профил | Изпрати бележка)
Аз и бавният ми реотан. Като видях заглавието и циганчето във второто изречение, дълго не можах да стопля, че действието се развива в саксии, а не в Столипиново. Срам и то голям!

Разказът изглежда различен само на пръв поглед! Кой друг би могъл да напише изречение "(изключвам Коледна Звезда поради девиантната ѝ вглъбеност в собственото трудно цъфтящо его)" и в същото време да пита какво е пропаст. ;о)

Много кръвожадно лято. Защо ли на всички ни се пише за трепане на половинката?


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 15:46:44
(Профил | Изпрати бележка)
Причините са разнообразни, но единодушно миришат на характерова психопатия, която е на микрон от лудостта.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Milvushina на 06.08.2013 @ 16:22:40
(Профил | Изпрати бележка)
Ама ни е весело, а.

Дет` все викам напоследък, луд скука не го лови, щото има сам себе си.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 16:38:44
(Профил | Изпрати бележка)
!!!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Valens на 06.08.2013 @ 19:04:25
(Профил | Изпрати бележка)
...Ще си намери нов, с когото може би ще разцъфне...
Дано! Аз вярвам в щастливия край. Прочетох с удоволствие. Благодаря! :)


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 06.08.2013 @ 20:27:15
(Профил | Изпрати бележка)
Аз ти благодаря за прочита!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 07.08.2013 @ 18:13:55
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
абе там няма ли някоя роза (а може би карамфил беше?), та да пусне с коренчето отрови за другите
а иначе, в човешкият аспект, какви магии е посадил мъжа, та толкова държи на петуниите,
няма теменужките (или как там бяха) дето японците ги слагат на остриетата...
а магията на козите за отровни листа - някои от древните вещици трябва да знаят рецепта за обръщане на листата...
Хубав вълшебен разказ... като сън от Дервишово семе


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 07.08.2013 @ 18:40:48
(Профил | Изпрати бележка)
Ами дотам им стига акълът на растенията - какво да ги правиш.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от zebaitel на 07.08.2013 @ 19:04:54
(Профил | Изпрати бележка)
Аз да си кажа и тук, Анониме, че разказът много ми хареса! Особено този прийом с превръщането на растенията в герои!
Поздравявам те!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 07.08.2013 @ 23:15:28
(Профил | Изпрати бележка)
Те, цветята, без друго са си герои, щом оцеляват покрай нас.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 09.08.2013 @ 10:23:56
(Профил | Изпрати бележка)
Вече и на заглавията си майстор.


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 09.08.2013 @ 16:07:20
(Профил | Изпрати бележка)
Поучих се от забележката.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 09.08.2013 @ 18:54:42
(Профил | Изпрати бележка)
Още веднъж поздравления за ракурса!

Намирам, че така поднесен, разказът ти е станал невероятно добър и мисля, че преминаваш в една по-висша фаза на творчеството си, което само може да ме радва.
Като се започне от Червената шапчица и Спящата красавица - светът ни си е трилър, с хорър елементи, и само един Господ знае, как още живеем в него. Радвам се, че разказвачът, който живее в теб, започва да щади читателя, да пречупва фронталния му сблъсък с грозното и страшното и да му оставя някаква надеждица за добро.

С нетърпение чакам следващия ти разказ!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 09.08.2013 @ 20:02:48
(Профил | Изпрати бележка)
Кой го знае какъв ще бъде.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от mamontovo_dyrvo на 11.08.2013 @ 19:38:28
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав разказ! Същинска басня!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 11.08.2013 @ 19:44:12
(Профил | Изпрати бележка)
Да, малко прилича.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от mariniki на 11.08.2013 @ 23:06:48
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
този майсторски разказ си е цяла енциклопедия за човешките
чувства и отношения... поздравявам те, винаги
с възхищение..


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 11.08.2013 @ 23:11:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че ми четеш писанията!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Boryana на 13.08.2013 @ 23:14:32
(Профил | Изпрати бележка)
Как ти дойде тази идея... Невероятна си. За майсторлъка ти няма да говоря. Свикнала съм му.:) Но какви са тия дълбочини в теб, от които вадиш сюжетите си, с какъв поглед ги виждаш...
Ано, свалям ти шапка.


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 13.08.2013 @ 23:19:21
(Профил | Изпрати бележка)
Обаче сутринта непременно да си я сложиш пак, че слънцето е силно. Благодаря ти за прочита - това вече е сериозно.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от petinka (bagrqna67@abv.bg) на 14.08.2013 @ 12:48:25
(Профил | Изпрати бележка)
Какво да кажа!? Останах без дъх - толкова човешки и увлекателно разказваш, че на читателя му се иска още, и още, и още...
Благодаря ти!!!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 14.08.2013 @ 15:43:51
(Профил | Изпрати бележка)
Аз ти благодаря, че прочете разказа!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Markoni55 на 15.08.2013 @ 18:45:16
(Профил | Изпрати бележка)
добре че че от заглавието ме подготви, та за това ми трябваше време да се реша да го прочета. е, не устисках дьлго-то кои ли може да ти устои? очарована сьм от подхода и вьображението и елегантното поднасяне. свежо, много свежо!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 15.08.2013 @ 18:52:16
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че този път не се налага да си плюеш в пазвата и да ти леят куршум.

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от Markoni55 на 15.08.2013 @ 21:45:51
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 15.08.2013 @ 22:05:44
(Профил | Изпрати бележка)
:)))

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от nellnokia на 15.08.2013 @ 20:39:12
(Профил | Изпрати бележка)
Цветя, криминален съспенс, любовна история, магия, изневяра... Липсва ти само екшън, за да наредиш литературната формула на класическия трилър!:)
Винаги те чета с удоволствие!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 15.08.2013 @ 22:06:47
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от libra на 16.08.2013 @ 19:19:16
(Профил | Изпрати бележка)
заглавието привлича да го прочетеш, интересен разказ, поздравления


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 18.08.2013 @ 17:58:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от strega на 29.09.2013 @ 00:50:43
(Профил | Изпрати бележка)
приказница!


Re: Ще ти пеем, докато умираш
от anonimapokrifoff на 29.09.2013 @ 11:22:33
(Профил | Изпрати бележка)
Вълшебница!

]