автор: veniamin

Виновни ли сме щом сме живи,
или невинният е седнал да почине,
отново върху подсъдимата скамейка.


Признавам осъзнатите си грешки,
но греховете и като половинки
тежат върху крилата като цяло.

Целта ми не е да се оправдавам
от средствата, с които търся
къде по пътя е поникнал смисъл.

Но не е безпътица, ако съм кривнал
за мъничко от правата посока,
когато има боровинки в храсталака.